Проложното житие на св. Иван Рилски от Търновската редакция на Стишния пролог (с най-ранен препис от XIV в.) се намира под датата 19 октомври. Възниква в Търновската книжовна школа от неизвестен автор не по-рано от първата половина на XIII в. През посоченото столетие в манастирите и скрипториите в Търново – столицата на Втората българска държава се създават т.нар. търновски литературни цикли: агиографски, химнографски и летописен. Творбите са посветени на култовете на известните български светци-покровители Иван Рилски, Петка Търновска, Иларион Мъгленски, Михаил Воин и други. Техните жития са включени в преведения в Търново Стишен пролог и получават много голямо разпространение в източноправославната писмена традиция.
Първото проложно житие на св. Иван Рилски прониква в ръкописната традиция на Сърбия и Атон (XIV в.), в Русия, Молдова и Влахия (XV в.) и се разпространява в десетки български, сръбски, руски и молдо-влахийски преписи от XIV−XIX в. Творбата става извор за създаване на 8 нови редакции на руска почва през периода XV−XVII в. В някои от преписите се срещат проложни стихове за светеца. Житието влиза в състава на първия старопечатен московски пролог от 1642 и е поместено във Великите чети-минеи на митрополит Макарий за м. октомври (изд. СПб., 1860, стб. 1537−1541). Включено е в сборници с различен състав: пролози, чети-минеи, служебни минеи, сборници със смесено съдържание.
Житието включва биографична част, отшелнически подвизи и чудеса в Рила, събиране на ученици и основание на манастира, избор на нов игумен, благочестива кончина на светеца, пренасяне на мощите на св. Иван в Средец (X в.), в унгарския град Острогом (между 1173 и 1183 г.) и в Търново (в 1195 г. от Иван Асен I), чудеса с мощите и финална молитва. През ХV-ХVІ век е съчинена добавка към проложното житие, която разказва за нашествието на османските турци на Балканския полуостров, запустяването и обновяването на Рилския манастир, пренасянето на мощите на светеца от Търново отново в манастира през 1469 г. Тя се намира в рилския ръкопис № 1/26 от ХV в.