Сирийски химнограф. Предполага се, че е с еврейски произход. Роден е в гр. Емеса, днес Хомс, Сирия. Служил е като дякон в църквата „Св. Възнесение“ в Берит, днес Бейрут, Ливан. След преместването си в Константинопол по време на управлението на император Анастасий І служи в църквите „Св. Богородица Кириотиса“ и „Св. София“. Съществува легенда, че е получил видение от Св. Богородица. Починал в Константинопол. Паметта му се отбелязва на 1 октомври.
Раннохристиянски богослов и писател. Роден между 295 и 298 г. в Александрия. Основни извори за живота му са неговите произведения. Има оскъдни сведения за ранните му години. Получава добро образоване, което личи от използваните от него цитати от Омир и Платон, алюзиите с Аристотел и антични образци като модел за съчиненията му. Шест години е четец преди да получи дяконски сан. Св. Александър, архиепископ на Александрия, го ръкополага за дякон 319 г.
Византийски книжовник. Сведения за жизнения му път липсват, съществува предположение, че е бил привърженик на иконоборството. Дякон, хартофилакс във Висшето императорско училище при “Св. София” в Константинопол, където се е изучавало красноречие и словесност. Наречен е в заглавията на някои от произведенията си οἰκουμενικὸς διδάσκαλος, т.е. един от тримата преподаватели там. Преподавателската му дейност намира израз в трудовете му.