Византийски писател (агиограф и химнограф) и високопоставен дворцов служител, живял в края на Х в. (умира ок. 1000 г.). Признат за светец, почитан от Православната църква на 28 ноември. Изворовата информация за него е оскъдна и неточна и предизвиква спорове между изследователите. Известен е най-вече с предприетата от него агиографска реформа – съдържателното преработване и стиловото унифициране на близо 150 жития на светци и мъченици и събирането им в т. нар.
Византийски поет и високопоставен имперски служител, има титли патрикий и антипат. Подробности от биографията му не са известни. Създава многобройни стихотворения със светска и религиозна тематика (запазени са 145), разказващи за случки от ежедневния живот или посветени на важни политически събития и известни личности. Най-предпочитаната от него форма е епиграмата. Автор е също на четири литургически календара със стихове за светци и мъченици, в които използва различна метрика. Неговият календар от 12 стихири – по една за всеки месец, е преведен в България през XIV в.
Сирийски теолог, химнограф, отец на църквата. Предците му са заемали висши постове в данъчната администрация в Дамаск. Твърде малко е известно за неговата биография. Известно е, че получава добро образование заедно с Козма Маюмски. Вероятно той, също както дядо си и баща си, се е издигнал до висок пост в администрацията по време на управлението на Омейядите – главен логотет. Оттегля се в манастир в Палестина. Предполага се, че е ръкоположен за свещеник.