Византийски писател (агиограф и химнограф) и високопоставен дворцов служител, живял в края на Х в. (умира ок. 1000 г.). Признат за светец, почитан от Православната църква на 28 ноември. Изворовата информация за него е оскъдна и неточна и предизвиква спорове между изследователите. Известен е най-вече с предприетата от него агиографска реформа – съдържателното преработване и стиловото унифициране на близо 150 жития на светци и мъченици и събирането им в т. нар. Метафрастов менологий – 10-томен агиографски сборник, в който с оглед тяхната по-лесна употреба по време на църковния ритуал включените пространни жития са подредени според последователността на празниците на светците в църковния календар (списък на житията – вж. в PG 114: 293-299 и у Høgel 2002: 172-204). Агиографските текстове за съответните дни, които Евергетидският типик препоръчва, са почти изцяло метафрастови. Те били предназначени главно за извънцърковно четене, най-вече в манастирската трапезария. По този начин се стандартизира не само стилът на включените четива, но и типът и съдържанието на сборника, който от средата на ХI в. във Византия постепенно измества по-старите агиографски състави. Въпреки това в средновековна България Метафрастовият менологий не се превежда изцяло. В балканските кирилски ръкописи от XIII – XV в. проникват само част от Метафрастовите жития и мъчения (според Кл. Иванова 41 текста, предимно за месеците от септември до декември, засвидетелствани главно в кодекси с атонски произход). Т. нар. Загребски или Хилендарски Метафраст (ръкопис III.b.20, писан през 1456 г. в Хилендарския манастир, сега съхраняван в ХАЗУ) остава единственият познат засега опит да се състави сборник, съответстващ на септемврийския том на гръцкия Метафрастов менологий (Иванова 2004).
Идентификацията на Симеон Метафраст с историка Симеон Логотет, чиято Хроника е преведена на български език най-вероятно в Търново през XIV в., е несигурна и се отхвърля от някои автори, които подчертават, че двамата съименници принадлежат към различни генерации, творят в различни жанрове, а Хрониката и житията се различават съществено по своите езикови и стилистични особености (ODB 1983-1984; Høgel 2014: 80-81).
