Кратка хроника от ХVІ в., преписана от български книжовник по сръбско съчинение. Поместена е в сборник със смесено съдържание от ХVІ в., който се съхранява в от сбирката на Държавната библиотека “А. М. Горки” в Одеса (Украйна), № 415.
Ръкописът е открит от В. И. Григорович в с. Габарево, Казанлъшко. Летописното съчинение заема л. 97–105. Първото сведение в текста се отнася за създаването на славянската азбука от св. Кирил Философ. Най-късното датирано хронологично известие е за 1578 г. Следват няколко недатирани летописни бележки, отразяващи историята в град София и района му. Вероятно последните сведения са добавени от българския книжовник, който е преписал съчинението. Л. Стоянович поставя Габаревския летопис в една група със сръбските по произход Шафариков, Григоровичев, Белградски първи, Белградски втори и Кувеждински. Интересна връзка се забелязва при съпоставка между кратката хроника, летописни бележки на поп Христо от 1760 г. (намират се на последния празен лист от руска старопечатна книга “Молитвослов”, инв. R.ц.ХVІІ.2, НБКМ, София) и обширна хроника, поместена в ръкопис от Народната библиотека на Сърбия под № 313 (100), ХVІ–ХVІІ в., изгорял по време на Втората световна война. Може да се предположи, че Габаревският летопис е извадка от по-обширно хронографско съчинение, започващо от Сътворението.
