Византийски историк, тълкувател на канони. По времето на император Алексий I Комнин (1081–1118 г.) е главен съдия и личен секретар на владетеля. След смъртта на императора се от оттегля в манастира Св. Гликерия, на едноименния остров в Мраморно море, където до края на живота си пише книги. Умира вероятно в средата на XII в.
Византийски хронист, митрополит на Навпакт. Живее и твори по времето на император Мауил I Комнин (1143 - 1180). Автор е на различни поетични и прозаични съчинения, много от които още не са проучени и/или издадени, а и не малка част са загубени. Най-главното и известното му произведение е неговата стихотворна хроника, позната като "Манасиева летопис" (Σύνοψις ἰστορική) в 6733 стиха с петнадесетстъпен ямб. Произведението започва със сътворението на света и завършва с времето на възцаряване на император Алексий I Комнин (1081-1118) и има подчертано поучителен характер.
Намира се в ръкопис от ХVІІ в., № 267 в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Изписан е със среден полуустав. Почеркът и оформлението показват връзка с Аджарската книжовна школа. Преписан е от български книжовник по сръбски протограф. В сборника се съдържат също жития и служби на сръбски светци. Запазени приписки на поп Тодор поп Илиев свидетелстват, че през първата половина на ХІХ в. ръкописът се е съхранявал в църквата „Св. Крал” (дн. „Св. Неделя”) в София. Летописът заема л. 105-119.
Кратка хроника от ХVІ в., преписана от българския книжовник Висарион Дебърски, следвайки сръбско летописно съчинение. Запазена в препис в ръкопис № 49 от сбирката на манастира “Св. Никола” (Николяц) край гр. Бело поле в Черна гора, известен в науката като Николашки или Белополски сборник, датиран към 1556 г. Ръкописът е изписан с полуустав, ресавски правопис. Летописното съчинение заема л. 333–338. Близост с текста се установява с препис в ръкопис № 132 от сбирката на Държавната библиотека “А. М. Горки” в Одеса (Украйна), ХVІ в.
Откъс от кратка хроника, публикувана през 1866 г. от Стефан Захариев в сп. „Гайда”. В изданието текстът не е предаден по оригинала, а е с осъвременен правопис. Повторно кратката хроника публикува Боню Ст. Ангелов, като прави опит да възстанови оригиналната ортография. Ангелов нарича текста „Захариев летопис” по името на откривателя му. Повечето изследователи приемат автентичността на съчинението, но има и мнения, че е фалшификат. Текстът съдържа 16 летописни бележки, подредени в неправилен хронологичен ред, които обхващат периода от превземането на Галиполи до 1513 г.
Кратка хроника от ХVІ в., преписана от български книжовник по сръбско съчинение. Поместена е в сборник със смесено съдържание от ХVІ в., който се съхранява в от сбирката на Държавната библиотека “А. М. Горки” в Одеса (Украйна), № 415.
Кратка хроника от ХVІ в., намираща се в Служебник № Е 543 в библиотеката на Националния музей на Босна и Херцеговина в Сараево, датиран към началото на ХVІ в. По-голямата част от ръкописа е изписана с едър неправилен полуустав, а отделни листове – със среден и правилен. Предполага се, че ръкописът е писан в манастира „Св. Йоаким Осоговски (Сарандапорски)” в дн. Република Македония. Кратката хроника заема л. 319б-325а. Л. Стоянович поставя Сарандапорския летопис в една група с Беляковския летопис и сръбските по произход Киевски, Студенични и Цетински.
Служебник от началото на ХVІ в., № Е 543, Библиотека на Националния музей на Босна и Херцеговина, Сараево
Адамь роди Сиѳа.
Сиѳь роди Енѡса.
Енѡсь Каинана.
Каинань Малелеила.
Малелеиль Іареда.
Іаредь Еноха.
Енохь Маѳѹсала.
Маѳасаль Ламеха.
Ламехъ Нѡа.
Нѡе Сима. Въ дни же Нѡоевы бысть потопь.
И сѹть ѹбѡ ѿ Адама до потопа лѣть ҂всмв.
Симь сынь Нѡевь роди Арфаѯада.
Кратка хроника от ХVІ в., препис от български книжовник на сръбско съчинение. Намира се в Беляковския сборник от втората половина на ХVІ в., открит в с. Беляково, Търновско, който се съхранява в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София, № 309. Изписан е със среден полуустав, ресавски непоследователен правопис. Летописното съчинение заема л. 93б–95б, 165–168б. Повествованието в него започва от Сътворението и достига до 1696 г., като последната бележка е добавена по-късно от друга ръка.
Беляковския сборник, втора половина на ХVІ в., НБКМ № 309
Адамь роди Сиѳа, Сиѳь Еноса, Енось Каинана, Каинань Малелеила, Малелеиль Ареда, Аредь Еноха, Ехо(х) Матꙋсала, Матꙋса(л) Ламеха, Ламех Ноа.
Ѿ Адама до потопа лѣ(т) ҂в҃мв҃ [2042].
Ное роди Сима, Симь Арфаѯада, Арфаѯадь Каинана, Каинань Сала, Саль Евера, Еверь Фалека, Фалекь Рагава.
В д҃ни Фалекови раз(д)елена бы(с) ꙁемлꙗ. При се(м) стльпотворенїе сьтвори се.