Битолският надпис, датиран към 1015-1016 г., е изсечен по поръка на цар Иван Владислав. Днес се съхранява в музея в Битоля, Македония. До момента той е най-дългият датиран старобългарски епиграфски паметник. Намерен е през 1956 г. при събарянето на Чауш Джамия в Битоля, където е бил вторично изпозван като сторителен материал.
Битолският надпис е строителен – в него се съобщава за построяването на крепост, изградена от Иван Владислав за убежище и спасение на българите. Текстът съдържа ценна информация за родословието на владетеля. От него става ясно, че царят е внук на Никола и Рипсимия и син на Арон, брата на Самуил. В надписа се споменават също победата на българите над византийския император Василий ІІ при прохода Траянови врата през 986 г. и поражението на Самуил при с. Ключ през 1014 г.