Надписът на чъргубиля (ичиргу боил) Мостич е открита от Станчо Станчев през 1952 г. по време на археологически разкопки в манастирската църква в местността Селище в Плиска. Днес оригиналът му се намира в Националния археологически музей в София, а негово копие се съхранява в Археологическия музей в Преслав. Надписът е изсечен върху каменна плоча с размери приблизително 1,30 х 0,58 м. и дебелина около 10 см., която покрива зидания гроб на покойника. Текстът е изрязан в 12 реда. Станчо Станчев го датира към 60-те години на Х в. Вера Иванова предлага датировка към третата четвърт на Х в., в периода между смъртта на цар Петър през 969 г. и завземането на Плиска от византийците през 972 г.
Съдържанието на надписа може да бъде разделено в две части. Първата е официална – в нея се дават сведения за светската дейност на Мостич по време на управлението на българските владетели Симеон и Петър. Във втората част се съдържа информация за живота му след напускането на службата. Според Васил Гюзелев той трябва да се идентифицира като Георги Сурсувул, вуйчото на цар Петър. Надписът на Мостич е ценен извор за историята на България в периода на Покръстването