Като литературно произведение „Написание за правата вяра“ от Константин-Кирил Философ не е някакво изключително явление и не представлява нещо ново в християнската книжнина. Авторът му следва една вековна традиция, широко разпространена в християнския свят от първите векове до ново време. В жанрово отношение „Написанието“ спада към т.нар. вероизповедни формули, символи на вярата, изложения на вярата, които наред със Светото писание и Светото предание стават през вековете норми на вярата. Изложението в „Написанието“ е подчинено на строго определен план. То се състои от четири части, съобразно четирите основни догматически въпроса, които стават предмет на общи спорове през вековете и предизвикват свикването на Вселенските събори. Това са: 1. Тринитарен въпрос т.е. въпросът за св. Троица (арианство и македонианство). 2. Въпросът за двете природи у Христа (несторианство и монофизитство). 3. Въпросът за двете воли и действия у Христа (монотелитство). 4. Въпросът за иконопочитанието. Изложението на въпросите в отделните групи е подчинено също така на строга композиция: най-напред се излага православното учение по съответния въпрос, а след това се отричат еретическите схващания. Последното положение липсва само в главата за иконпочитанието. На поместването на това произведение в сборника от 1348 г. не бива да се гледа като на нещо случайно. И тук, както и при сведенията за Вселенските събори, може да се търси подход с определена цел – да се даде православно ръководство по догматическите въпроси в ботбата срещу силните еретически брожения от 14 в., да бъде то опора на православните в тази борба. И едва ли може да има съмнение, че това произведение е използвано после на свиканите от Иван-Александър събори в Търново като православно вероизложение. Текстът започва с думите: Написание ѡ правѣи вѣрѣ. изꙋщеное кѡстантиномъ блаженымь фїлософомъ. Оучителемь о бз͠ѣ словѣнскомоу ѫзикоу. Известни са два преписа от това произведение: 1. Лаврентиев препис в среднобългарски сборник от 1348 г., намиращ се сега в ГПБ Петербург. (F. I. 376). 2. Барсов препис , поместен в сборник от 16 в., л. 91, руска редакция. Днес се съхранява в ГИМ Москва (Барс. 1498).