Християнски богослов и философ, епископ на град Ниса. За живота му се знае малко, основната информация се добива от многобройните му произведения. Известно е, че е един от по-малките братя на Василий Велики и приятел на Григорий Богослов.
През 372 г. Григорий е ръкоположен за епископ на град Ниса в диоцеза на Кесария Кападокийска. Като епископ Григорий е ревностен защитник на православието и противник на арианите, които се ползвали от подкрепата на император Валент. През 375 г. в Анкира се свиква събор от лоялни на властта епископи-ариани. Оспорена е каноничността на избора на Григорий за епископ и му е протправено обвинение за присвояване на църковни средства. Григорий е задържан, за да бъде изпратен под стража в Анкира, но успява да избяга по пътя. През пролетта на 376 г. в Ниса е свикан нов ариански събор на епископите от Понт и Галатия. Григорий не се явява на събора, отнета му е епископската катедра и е осъден на изгнание. Едва след смъртта на император Валент през 378 г., Григорий е възстановен от православния император Йовиан на своята катедра. Последното сведение за него датира от 394 г. и вероятно това е и годината на смъртта му. Православната църква го почита на 10 януари.
Произведенията му се групират по следния начин:
Догматично-полемични:
„Против Евномий“, Adversus Eunomium (CPG 3135).
„До Евстатий“, Ad Eustathium de sancta trinitate (CPG 3137).
„Голямо катехизично слово“, Oratio catechetica magna (CPG 3150).
„Полемично съчинение против Аполинарий“, Antierrheticus adversus Apollinarem (CPG 3144).
„До Авлавий, че няма трима богове“, Ad Ablabium quot non sint tres dei (CPG 3139).
„До елините въз основа на общи понятия“, Ad Graecos ex communibus notionibus (CPG 3138).
„До Симплиций за вярата“, Ad Simplicium de fide (CPG 3140).
„Слово за Светия Дух против последователите на Македоний“, Adversus Macedonianos de spiritu sancto (CPG 3142).
„За душата и възкресението“, Dialogus de anima et resurrectione (CPG 3149).
„Срещу съдбата“, Contra fatum (CPG 3152).
Екзегетични:
„За вълшебницата до епископ Теодосий “, De pythonissa ad Theodosium episcopum (CPG 3146).
„Защитно слово за Шестоднева“, Аpologetica in hexaemeron (CPG 3153).
„За устроението на човека“, De opificio hominis (CPG 3154).
„За надписите на псалмите“, In inscriptiones psalmorum (CPG 3155).
„За шести псалм“, In sextum psalmum (CPG 3156).
„Беседи върху Еклисиаст“, 8 беседи, In Ecclesiasten homiliae viii (CPG 3157).
„Беседи върху Песен на песните“, In Canticum canticorum homiliae xv (CPG 3158).
„За живота на Моисей“, De uita Moysis (CPG 3159).
„За Господнята молитва“, De oratione dominica orationes v (CPG 3160).
„Беседи за блаженствата“, Orationes viii de beatitudinibus (CPG 3161).
Нравствено-аскетични:
„До Армоний какво значи християнин“ (De professione christiana ad Harmonium (CPG 3163)
„За християнското съвършенство до монах Олимпий“, (De perfectione christianа ad Olympium monachum (CPG 3164).
„За девството“, De uirginitate (CPG 3165).
„Житие на св. Макрина“, Vita s. Macrinae (CPG 3166).
Проповеди:
„Против тези, които тягостно понасят църковните наказания“, Adversus eos qui castigationes aegre ferunt (CPG 3190) и други;
Писма, Epistulae (CPG 3167).
На Григорий Нисийски се приписват и следните съчинения:
Беседи „За Благовещение”, In annuntiationem (CPG 3214), „За сътворението на човека”, De creatione hominis sermo CPG 3215-3216), За Рая”, De paradiso (CPG 3217); трактати „По образ и подобие на Бога”, Ad imaginem Dei et ad similitudinem (CPG 3218); „За душата”, De anima (CPG3219) и други.
На старобългарски език още през Х в. са преведени отделни произведения на Григирий Нисийски. Части от негови съчинения попадат в Изборника от 1073 г. Йоан Екзарх включва части от негови съчинения в своето Богословие.
През XIV в. патриарх Евтимий се позовава на авторитета на Григорий, а негови послания са включени в Ефремовския кодекс, Ефремовска кръмчия.
