Тълкувателното слово / беседа известно още като екзагетично (грц. ἐξήγησις - тълкуване, изложение) слово има за предмет християнската догматика и изяснява и тълкува текстовете на Светото Писание. Част е от реторическото ораторско изкуство. Най-често се произнася в църковния храм по време на служба във връзка с някой християнски празник. Срещат се и в извънкултова употреба за индивидуално четене. Беседата като литературен термин означава разговор под формата на диалог, който в контекста на тълкуването се проявява в задаването на риторични въпроси от страна на автора към слушателя и отговор, който проповедникът им дава. Води се имагинерен диалог-монолог от книжовника, водещ слушателя по стъпките на разбиране на подбрания текст (напр. от Евангелието). Поучителните, похвалните и полемичните слова също могат да съдържат тълкувателни елементи в себе си, но разликата е в цялостната насоченост на текста, която в по-голямата си част има тълковно съдържание. Авторът често говори в първо лице множествено число, за да приобщи слушащия в размишленията, които предлага. По стил старобългарските екзегетични слова следват византийските модели в структурно-стилистично отношение, както и интерполират в себе си цели пасажи от тях. В тях се преплитат превод, компилация и авторство. Често композицията е двуделна. Първата част често започва с „крайъгълния“ цитат от Библията, около който ще се развие беседата, следват съответни тълкувания и разгръщане на още цитати. Изложението е представено ясно и логично. Втората част преминава в молитва. В екзегетичните слова е характерен балансът между разсъдъчност и емоционалност в начина на изразяване. Набляга се на идеите и ценностите, в които риторът иска да убеди слушателя, а не толкова на поетиката и витиеватостта на речта както при тържествените слова. За повишаване авторитета на изложените твърдения често се цитират Евангелието, Апостола и Псалтира. Използват се аналогии и парафрази от определени старозаветни текстове. Жанрът навлиза в България в края на IX век. Ярък представител от ранния период е Йоан Екзарх.
