Вие сте тук

апофтегма

Препратка към термин: 
Автор: 
Ирина Кузидова

Повест за Акир Премъдри

Повест за Акир Премъдри (нататък ПАП) е древен арамейски текст, изграден от две части – повествователна и гномическа. Първата част съдържа историята за асирийския съветник и мъдрец Акир (Ахикар), а втората – мъдри поучения, отправени към неговия осиновен племенник Анадан (Надин). Предполага се, че повествованието произлиза от Месопотамия, а сентенциите, които са с по-старинен произход – от Северна Сирия. Наративът и мъдрословията са съединени в единна форма към края на VІІ или началото на VІ в. пр. Хр., вероятно в Месопотамия.

Разуми на елинските философи

Разуми на елинските философи е кратък сакро-профанен гномологий, който съдържа общо 32 мъдри изречения и апофтегми. Насловът на антологията по всяка вероятност не е оригинален и не отразява коректно съдържанието й, тъй като в нея са включени мъдрословия и от християнски източници. Почти всички изречения са с авторска атрибуция (леми).

Речи избрани от древни мъже

Рѣчи избранны и различны ѡ(т) прьвѣшны(х) мꙋжїи и философи. една дꙋма мнѡго разꙋ(м) има. кой казꙋва и кой слꙋша файда има. ѡ͠че бл(с)ви

Нов троянски дамаскин от  ХVІІ в., л. 162б–179а.  Според класификацията, предложена в Кузидова-Караджинова И. Южнославянски антологии със сентенции през Късното средновековие. София: Издателски център "Боян Пенев"; 2012.: 192–235, преписът е представител на адаптирана, новобългарска версия (група Б1)

Соломѡнь Врѣмето, и годините, и часѡвете сичко щото е по(д) сл͠нцето. врѣм[е] има да се роди. врѣме има да ꙋмр[е] врѣме има да се смѣешь. врѣм[е] има да плачеш. и сичко що е на з[е]млꙗта със врѣме быва. По добрѣ [е] двама, нежели единь. Тежко и горко  единомꙋ на въсако мѣсто. оти ако падне, а то нема кой да го вдигне. По добрѣ е дѣто (!) младо, та мьдро; повече ѡ(т) цара стара безꙋмна. Кой се не срамѣ ѡ(т) праведны людїе, тойзи нѣ е добрь. и такъвзи та ще чл͠ка за една (л. 163 а) хлѣбь троха затри.