Кратък мъдрословен жанр в диалогична форма, основан на остроумно възражение, изказано от известно лице в подходящ момент. Ключови елементи в изграждането на текста са уместността на отговора, съответствието на реч и ситуация, както и авторитетът на името, произнесло мъдрите думи. Апофтегмата се сближава с анекдота, доколкото и в двете жанрови форми е отразена кратка история, но водещо за апофтегмата е запомнящото се изказване, докато за анекдота е важна запомнящата се случка. Нерядко с банализирането на конкретни апофтегми след дългата им писмена традиция или устна употреба, диалогът в тях се съкращава до запомнящото се заключително възражение. Практиката на цитиране на мъдрите изказвания без контекста на възникването им настъпва още през Античността. Превръщането на диалогичната форма на апофтегмата в монологичен израз води до нейното функционално изразяване с пословицата и гномата. Подобно на други кратки литературни жанрове и апофтегмите се разпространяват в антологии. Сред най-популярните антични колекции е Плутарховата Apophthegmata laconica (Ι в.). През Средновековието голяма известност добива Apophthegmata partum (ок. V-VІ в.) – антология с мъдри мисли, апофтегми и анекдоти, почерпани от отшелническите практики на египетските пустинножители.
Примери от ркп. 424 САНУ, началото на XVII в., извлечение от Пчела, л. 321а–363а:
Кѵ̈рїи(л). Цр҃ь въвѵ̈лонскы, посла къ кїровїи раꙁличьнїе дары красни. и сїе въꙁь(м) раꙁь(д)сть (!) дрꙋжинѣ. Въпрошен же, къко (!) не ѡстави себѣ ничтоже, ре(ч): Мое бо тѣло не може(т) того носити нъ (!) красотꙋ себѣ, дроугы(ж) ꙋкрашени ꙁрѣ, великꙋ славꙋ въмѣнꙗю себѣ имѣти.
Съ [Александър] въпроше(н) бывь. къко (!) въꙁможно съ правдою жити, и ѿвѣща. ꙗкоже при ѡгны. ни велми се приближити да не ѡжеже(т), ни далече ѿстоупати да не ꙁыма не постигнѣ(т).
Дїѡгѥ(н). Съ въпрошень ѿ нѣкы(х), въскоую ꙁлатѡ бледо ѥ(с), ѿвѣща. ꙁанѥ мноꙁы на нѥго помышлꙗть.
Иракли(д), Съ юноша сы привѣ(д)нь бы(с) прѣ(д) оучитлꙗ, вънега(д) философїю оуча(а)ше. и въпрошен си ѿ нѥго. что юноше оучиль еси, и ѿвѣща се оучиль еса(м), ꙗко не вѣ(м) ничтоже. и вси ѡкр(с)ть стоеще оучитлꙗ рекоше. въ истинꙋ съи꙼ юноша, хытрѣи꙼ въсе(х) на(с) ѥ(с).
Ѳаворїе, Арїисто(н) правѣ(д)ныи꙼ въпрошень бы(с), колико лѣть чл҃кꙋ жити добр(о) е(с), и ѿвѣща. дондеже раꙁꙋмѣе(т), ꙗко съм҃рть лꙋчшїи паче живота.
