Часовете (I, III, VI и IX час) имат песенно и молитвено съдържание и влизат в ежедневното богослужение на Православната църква. Те се състоят от постоянни елементи – псалми (I час – 5, 89 и 100 псалом; III – 16, 24 и 50; VI – 53, 54 и 90; IX – 83, 84 и 85), тропари и молитви (Алфеев 2009: 260-261). Поместват се в Часослова (Часослов 1996: 79-100, 124-134). В днешно време обикновено не се включват в богослужението. I Час включва времето от 6.00 до 9.00 часа; III – от 9.00 до 12.00; VI – от 12.00 до 15.00; IX – от 15.00 до 18.00 часа. Разделението на тричасови астрономически отрязъци води началото си от Римската империя, по времето на която нощният караул в провинция Юдея се е сменял на всеки три часа. Поради тази причина то не се среща в Стария завет, но в Новия вече се появяват названията „първи”, „трети”, „шести” и „девети час” в значение на определено време от деня (Мт. 20:3; 20:5; 27:45-46; Мк. 15:25; 15:33-34; Лк. 23:44-46), но също така вече и като време за молитва (ДА 3:1; 10:9).
От запазената информация за това какво са включвали молитвите през апостолско време може да се съди, че в най-ранния вариант на часовете се е изпълнявала само молитвата “Отче наш” три пъти през деня – в третия, шестия и деветия час (Скабалланович 2011: 56-57; Дидахи, 8), но още през III век към нея са се добавяли и псалми, както и частни молитви, без да има правило кои точно са те (Скабалланович 2011: 101-102, Migne 1844:1192-1193). През края на IV – първата половина на V век се обособява богослужение и за първия час от деня – от 6.00 до 9.00 часа (Скабалланович 2011: 147). През IX в. репертоарът за часовете достига своето оптимално развитие. Оцелелите от това време ръкописи свидетелстват, че освен “Отче наш” в него влизат и псалми, тропари и богоридични, множество поклони и други молитви.
По времето на Тертулиан (II-III в.) важността на молитвените часове вече не се обуславя само от ритъма на живот, те получават допълнителна смислова натовареност – следвайки авторитета започват да се свързват с часовете за молитва от т.нар. апостолско предание – III час – със слизането на Светия Дух (ДА 2: 4, 15); VI час – с молитвата на Петър (ДА 10: 9); IX час – с пътя на Петър и Йоан към храма и изцелението на хромия от Петър, както и с явяването на ангел на стотника Корнилий (ДА 3:1-10; 10:1-4) (Диаковский 1913: 5-6, Migne 1844: 1192-1193). Ученикът и продължител на делото на Тертулиан, Киприан Картагенски (ок. 200–258 г.) придава символично и тайнствено значение на астрономическото време, обхващащо всеки един от богослужебните часове – според него сборът от три часа във всеки от часовете за молитва символизира Троицата. Киприан Картагенски е и първият, който свързва часовете с Христовите страдания и смърт. Този автор вижда утринната молитва като прослава на Христовото възкресение, но тъй като по негово време първият час все още не е обособен, това тълкуване не е свързано с него (Киприан 1879: 215- 216). Апостолските постановления, създадени около ок. 380 г. (Желтов, Э. П. П. 2008: 113-119), както и отците на Църквата от IV в. свидетелстват за трайна тенденция за свързване на часовете за молитва с библейски събития, случили се по същото време на деня, или дори с разпространени религиозни сюжети от литературата. Според Постановленията християните се молят в третия час, защото по това време Иисус Христос е осъден от Пилат и разпнат (Мк. 15:25); Йоан Касиан свързва молитвата в деветия час със слизането на Христос в ада (Диаковский 1913: 14-17). Шестият час припомня изкачването на Христос на Голгота, разпъването му на кръста и притъмняването, случило се по това време; молитвата в деветия час – Христовата смърт, земетресението и възкресението на мъртвите, с които е ознаменувана (Мт. 27:45-52; Мк. 15:33-34; Лк. 23:44-46).
При развитието на часовете се появяват т. нар. “царски часове”, които се изпълняват три пъти в годината – на Рождество Христово, Богоявление и Разпети петък. Получават названието ‘царски’, тъй като са се изпълнявали в присъствието на царя и/или патриарха. Различните църковни устави съдържат различни указания за репертоара им. Царските часове на Разпети петък са установени от Кирил Александрийски (+ 444 г.), а тези за Рождество Христово и Богоявление не е ясно кога точно възникват, но получават своята окончателна завършеност при патриарх Софроний Йерусалимски (+ 644 г.). Часовете за Рождество Христово и Богоявление завършват с ‘многолетие’ за царя, регистирано в по-късните паметници от XIII-XIV в. (Диаковский 1913: 209-268).
В днешно време в Българската православна църква царските часове на Рождество Христово и Богоявление се отслужват преди празника, като денят за изпълнението им е подвижен – ако Рождество Христово и Богоявление се падат в неделя или понеделник, часовете се отслужват в петък преди празника, ако се падат в друг ден от седмицата, се четат на предния ден, съответно 24 декември и 5 януари (Типик 1980: 151-152, 172-173). Царските часове на Разпети (Велики) петък се отслужват на деня (Типик 1980: 450).
