Чети-миней, представляващ свод от агиографски четива (жития, мъчения, слова), възникнали по различно време и обединени с цел да бъде покрит по-плътно църковния календар с текстове за повечето дни в годината. Най-известният пример за подобна сбирка са Великите чети-минеи на митрополит Макарий (1482-1563). Агиографски сводни чети-минеи се появяват в сръбската книжовна традиция през XVII в. Такива са например Рс 59 от Нациналната библиотека на Сърбия („Панигирий на грешния Димитър“) и Аверкиевите чети-минеи в 8 тома (наричани в сръбската научна литература „панигирици”) в 8 обемисти тома, създадени в Хилендарския манастир през 1623-1626 г. по поръка на неговия игумен Иларион. Включват както староизводни, така и новоизводни текстове, които съставителите събират от различни извори.