Епиграфиката (гр. επιγραφή – 'надпис') е историко-филологическа и археологическа дисциплина, която изучава старите надписи и текстове, изрязани или издълбани върху твърд материал (камък, дърво, метал) или изписани с четка по стенописи или икони.
Епиграфиката добавя към палеографията въпроси като: типология на надписите; изследване на формулите и титулатурата в тях; проблеми на атрибуцията на срещаните в текста им имена (лични или местни). При стенописите и иконите изследователят следва да направи връзка между образ и текст. Подобно на палеографията и епиграфиката е комплексна дисциплина. Тя съчетава филогически, исторически, археологически и изкуствоведски методи на изследване.