евангелие

Богослужебна книга на православната църква през Средновековието. Всяка църква е имала напрестолно евангелие, по възможност украсено, което се изнася при Малкия вход на службата. Според типика (#) четивата от евангелията се четат след апостолските перикопи по време на литургията, както на големи празници на утренята и в редица други случаи.

Гръцките и славянски евангелски ръкописи са няколко типа:

1. Четириевангелие (=тетраевангелие) (#)

2. Изборно евангелие (=апракос) – с четива за богослужението, подредени по църковния календар.

Някои учени отделят и празничен апракос с четива само за големите празници.

3. Тълковно евангелие (#) – към евангелските стихове са прибавени тълкования.

4. Освен това във византийско-славянската практика са познати и ръкописи, обединяващи евангелие и апостол, като разпределението на текстовете е по четива по календара (#).

Спорни са въпросите около времето на поява на различните типове евангелски ръкописи в славянска среда. Най-широко е прието мнението, че Кирил и Методий са превели отначало изборното евангелие. Може би по време на Първото българско царство в Преслав е преведено тетраевангелие с тълкувания. През XIV век на Атон е направена редакция на евангелието, известна като Атонска редакция.