Преводен и преводно-компилативен списък на отречените и забранените от Църквата книги през средновековната апоха. Възникването на индексите е тясно свързано с цялостната история на християнската книжнина и със съдържанието, което се влага в понятието 'апокриф' през вековете. Най-ранните индекси се появяват в резултат на канонизирането на Светото писание и се включват в съборни решения (59 правило на Лаодикийския събор от 343 г.), в апостолските постановления и в съчиненията на патристичните автори (Атанасий Александрийски, Григорий Богослов, Амфилохий, Кирил Йерусалимски, Анастасий Синайски и др.). Списъците (регистрите) проникват в старобългарската литература през Х в.; най-ранен препис в Първия Симеонов сборник (Изборник от 1073 г., л. 253-254), без заглавие, непосредствено след изброяване на каноничните книги, приписвано на Исидор Пелусиотски. Същият списък влиза в състава на статията "Богословца от словес", приписван на Григорий Богослов в преписи от ХV-ХVІІ в. За възможен автор на гръцкия оригинал се смята Атанасий Алекснадрийски или Анастасий Синайски. Този списък не отразява действителния репертоар на апокрифната литература по това време в България. От 24-те изброени съчинения в него могат да се смятат за действително преведени "Енох", "Адам", "Видение Исайево" и др. Втори превод на индекса се съдържа в Тактикона на Никон Черногорец (живял през ХІ в.). Славянският превод възниква в края на ХІІІ и началото на ХІV в. и е допълнен от неизвестен източник. В него за пръв път са отбелязани съчиненията за ап. Андрей и Тома. Приема се, че през ХІ в. е съставен първят български индекс, известен по руски препис от ХІV в. в Погодиновия номоканон (№31 от сбирка Погодин, РНБ, Санкт Петербург). В него за пръв път са включени произведенията на българския книжовник поп Йеремия и редица преводни апокрифи, някои от тях с дуалистичен характер: Детство Иисусово (Томино евангелие), Въпроси на Йоан Богослов към Авраам, Вартоломеови въпроси към св. Богородица, Ходене на Богородица по мъките, Прение на Иисус Христос с дявола, Житие на ап. Петър и др. С името на митрополит Киприян се свързва разпространената в Русия нова редакция на индекса, известна по над 150 преписа, в която са включени гадателните книги. Преписването на индекса не ограничава разпространението на апокрифната литература.
