Термин в палеографията, текстологията и филологията, който обозначава един от видовете по-късни изменения (намеси) в оригиналния текст на дадено произведение или документ. Интерполацията може да се дължи както на преписвача, така и на преводача на текста под формата на вмъкване на дума или фраза на произволно място между редовете, но и в маргиналните полета. Когато дават пояснения за значението на дадена дума, неин синоним или тълкувание, интерполациите се наричат схолии.
Интерполациите могат да бъдат както целенасочени обяснения, текстови маркери като (sic!), но и да се използват с цел завоалиране и подмяна на първоначалния текст, неговото интерпретиране в друг исторически или социален контекст, както и заради нов адресат и читателска публика. Така редица съчинения могат да бъдат приписвани на други автори по различни идеологически причини (т.нар. псевдоепиграфи). Уставите и правните документи често биват интерполирани с користни намерения или вследствие на промяната на дадено правило с друго.
