редакция

1. Преработка на текста с определена цел – идейна, съдържателна, езикова, за да бъде приспособен към определени изисквания на книжовника, към изисквания на средата, в която се разпространява текстът или на функцията на ръкописната книга. Д. С. Лихачов въвежда понятията “идеологическа редакция” и “стилистическа редакция”, като последното отнася към новите стилистични особености, появили се през ХV и ХVІ в. в Русия. Различават се още: а) разширена редакция (текстът се попълва с нова информация, с нови епизоди), б) съкратена редакция (брахилогично редактиране, при което се отстраняват езикови средства и цялости), в) контаминирана редакция (при което се съединяват две предшестващи редакции на текста). Към редакционните изменения не се отнасят механичните нарушения на целостта на текста, нито дефектите, които могат да възникнат при неговото преписване. Наред с това раздробяването на по-големи текстове в отделни части, които се разпространяват като отделни произведения или пък обратното – обединяването на части от различни съчинения вследствие на тяхното циклизиране, се характеризира с термина редакция.
2. Езикова редакция на текста – руска редакция, сръбска редакция, българска редакция и пр. Употребява се за назоваване на характерните черти на школи, които се разпространяват върху широк кръг ръкописи: Търновска редакция, ресавска редакция. В много случаи употребата на понятието в този смисъл е неясна и необоснована, тъй като липсва описание и обосновка на правописните особености на текста. Понятието е подложено на критика особено по отношение на преводните текстове, поради смесването му с установяването на произхода (локализацията) на всеки отделен препис на текста (от една страна) и произхода (локализацията) на превода на съчинението [1].

Позовавания