Преводни и преводно-компилативни съчинения, в които се разграничават две части: летописна и апокалиптична. В първата част се говори за владетели, които управляват в световната история от Сътворението до "последните времена", преди идването на Антихриста; във втората част се включва популярната византийска легенда за "последния цар", господството на Антихриста и картината на Второто пришествие. Тези съчинения не могат да бъдат отнесени както по форма, така и по съдържание към неканоничните видения (ὀράσεις), които представляват пътувания в отвъдното - небесата, ада или рая (напр. Книга на Енох, Видение Варухово, Видение и Възнесение Исайево, Видение Павлово и др.). В историко-апокалиптичните съчинения не се излага устройството на невидимия свят, не се характеризират неговите обитатели и не се описва небесната литургия. В тях изложението е концентрирано около съдбата на човешкия род в "последните времена" (Сказание Исайево, Видение и Тълкувание Даниилово, Откровение на Псевдо-Методий Патарски и др.). Интерполациите с оригинален произход са вложени преди всичко в летописната част - имена на български владетели, на градове и области, на събития - vaticinium ex eventu; тази част придобива най-обширен вид и има характер на хроника в Български апокрифен летопис. В историко-апокалиптичните съчинения намират продължение тенденциите от официалната историческа книжнина през ІХ-Х в., но трансформирани в нова форма, следвайки българската гледна точка към съвременни на авторите събития, представени в духа на християнската есхатология. Богатата традиция в средновековна България възниква на основата на тълкуванията на Книга на пророк Даниил, Откровението на Псевдо-Методий Патарски, пророчествата на Сибила, Житието на Андрей Юродиви, Житието на Василий Нови и др. В последната, апокалиптична част, съществено влияние има апокрифният Апокалипсис на Йоан Богослов.