Гадателна книга, в която вещанието се определя от деня от седмицата, в който се пада Рождество Христово. Този белег е реплика на много старинен модел за предсказване на предстоящ период според неговия начален момент. Въпреки че условието за прорицание е паганистчно като произход, гаданието в коледника се извършва по християнска реалия – рождеството на Иисус. Преди да се християнизира този модел, вещанието се е извършвало според деня, в който се пада 1-ви януари. Преосмислена като ден за раждане на Бога, по-архаичната версията с 1-ви януари продължава да се разпространява във Византия и в латинския свят, но при славяните се преписва по-слабо и прониква по-късно, едва след превеждането на гаданието според деня на Рождество Христово. През ХІІ в. в България е преведен коледникът, в които доминират гадания от битово и стопанско естество, а един или два века по-късно сред българите прониква обогатена версия, в която са добавени прогнози с обществено-политически характер.
По разпространение коледниците конкурират широкопопулярните гръмници. Прогностичният спектър на коледника е сравнително богат – по него се предвиждат характеристиките на сезоните, валежите и ветровете, обилието или недоимъка на храни, състоянието на животните, както и здравето, успехите или несполуките сред хората. Предсказанията, свързани с хора, варират в групи според техния пол, възраст, социален статут.
Коледникът е споменат като „богоотметна” книга в Киприановия индекс на забранените книги (ХІV-ХV в.).