Колофон на старобългарския книжовник Тудор Доксов от 907 г. към преписа му на Четирите слова против арианите на Атанасий Александрийски (ок. 295-373), създаден по поръка на княз Симеон. Съдържа данни за времето и мястото на изписване, за историята на превода, както и важни исторически сведения, включително датата на смъртта на княз Борис I Михаил и годината на покръстването на българите, отбелязана според прабългарския календар.
Москва, ГИМ, Син. 111, XV в., л. 212б (Citekey <span>Христова2003а</span> not found № 1)
Сїа книги бл҃гочестныѧ, наричемыѧ Аѳанасїи. повелѣнїем кнѧза нашего болгарска. именемⸯ Сїмеона прѣложи и(х) епископ Констонтин, вⸯ словенскъ ꙗзык, ѿ гречьска. в лѣто ѿ начѧла мира, ѕ҃.у҃.і҃д. ин(д). і҃. ꙋч҃нк сы Меѳодовⸯ. Архїепїскопа Моравы. напса же и(х) Тѹдѡр черноризе(ц) Доѯовⸯ тѣмж(д)е кн҃зем повелѣлъ, на ꙋстїи Тычѧ. в лѣ(т), ѕ҃.у҃.і҃е. идеже с҃таа златаа ц҃рквы новаа. сътворена е(с) тѣмж(д)е кн҃змⸯ. вⸯ се ꙋбо лѣто ꙋспе раб б҃҃жїи сего кнѧзѧ ѡ҃цъ. в блазѣ вѣрѣ живыи, в добрѣ исповѣданїи г҃а нашего Іѵ҃ Ха҃. великїи и ч(с)тны и бл҃говѣрны госпо(д) нашъ кнѧз болгарскъ.