Извънтекстови добавки на създателите на ръкописи (писач, преписвач, скриптор, копист, книжовник, орнаментатор) и първопечатни книги (печатар, издател).
1. Колофон, основна бележка на писача, основна бележка на книжовника. Текст с мемориален характер, който се поставя в края или в началото на ръкописа и, по-рядко, между текстовете в книгата и може да съдържа сведения за името на писача, мястото и времето на създаването на книгата, за нейните поръчители (ктитори, настоятели), заусловията на нейното използване (място на прилагане, притежател), за владетели, духовни йерарси, исторически събития, природни явления, стопански сведения и пр. Колофоните в българските ръкописи се облягат на образците от гръцката традиция и притежават специфични жанрово-стилистични особености, които ги обособяват като отделен литературен жанр. Те се характеризират с устойчивост на композиционните схеми, използваните словесни формули и трафаретни изрази, в това число и библейски цитати и перифрази. В някои случаи в колофоните се среща използване на тайнопис за предаване на името на преписвача, а понякога и на целия текст. В композицията на бележките на книжовниците се разграничават три основни части: въведение (introductio), изложение (expositio), заключение (finalis). С развитието на ръкописната книга бележките на книжовниците получават и графичен облик, различен от този на основния текст на ръкописа по шрифт или цвят на мастилото. Те могат да бъдат изписани с по-дребно или по-свободно писмо, с полукурсив или курсив.
Колофоните са присъщи и за традицията на първопечатната книга.
2. Съпровождащи бележки на книжовника, съпровождащи бележки на писача. Обхващат приписките, оставяни в книгата от писача в процеса на нейното изписване или след завършването й. Имат разнообразен характер и се отличават с по-голяма свобода във формално, съдържателно и палеографско отношение в сравнение с основните бележки на писача (колофоните). Съпровождащите бележки на книжовниците, разкриват различни обстоятелства и събития, съпътствали изработването на ръкописа, или са пряко свързани с текста под формата на коментар (схолии) или лексикални пояснения (глоси). Мястото им на изписване може да бъде в полетата на листа (маргиналии), на свободни листове или в самия текст. Подобно на колофоните, те могат да се отличават графично от основния текст на ръкописа.
