Неопределителни са тези местоимения, които означават неизвестни, неопределени лица, предмети, количество. В старобългарски се образуват като към въпросителното местоимение се добави формантът нѣ: нѣкъто, нѣкъіи 'някой', нѣчьто 'нещо'. Функция на неопределително местоимение изпълняват и съчетания на въпросително местоимение с наречието любо: къто любо 'някой; който и да е', чьто любо 'нещо; каквото и да е ': речетъ къто любо 'ще каже някой'. Във функция на неопределително местоимение може да се употреби и числителното единъ със значение 'някакъв, някой си': и пристѫпь единъ отъ книжьникъ и рече емоу. По същия начин се употребява и думата етеръ 'някой, някой-си, някакъв, един': и се етеръ пристѫпь рече емоу; слѣпьць етеръ сѣдѣаше при пѫти. Това местоимение се скланя като просто (кратко) прилагателно. Когато неопределителното местоимение е в съчетание с предлог, то тогава предлогът стои между частицата и въпросителното местоимение: нѣ отъ кого.
