Терминът е необходим в славянската палеография поради копирането или подражанието в кирилската практика главно на гръцки букви и буквосъчетания с идентично значение: 1. такива, които допълват кирилската азбука за изписване на съществителни имена (лични, топоними, думи от богослужебен характер); 2. за означаване на числа; 3. смислови и графически гръцки заемки със славянски правопис като Александър (ъ, ь), антифон (ъ, ь). Друг тип омография се отбелязва при лигатури, предлози или суфикси, при отделни букви с идентичен прочит като -Ти-, -Три-; WT( ъ, ь), OY; - МОУ; -WMЪ. В ареала на кирилицата в различни периоди се проявява и О от латински предимно в сигналните шрифтове; в разновидности на боснийския и руския бързопис. При копирането на инициали (X–XIII в.) в някои случаи се забелязва свързване на началната буква-символ със съответна гръцка дума като очи-офталми в очно-о от Супрасълския сборник, Е с благославяща ръка (евлоги) в Битолския триод.
