Падеж се нарича отношението, в което бива поставена известна склоняема дума спрямо глагола или спрямо друга дума в изречението, следователно това е морфологическа словоизменителна категория при имената. Основни значения на падежите са: субектно, обектно и определително. Всеки падеж има своя система от значения, които се проявяват с или без предлози. Такива са значения като пряко допълнение, обстоятелствено пояснение, принадлежност, движение, определение. Падежите в старобългарски са: именителен, родителен, дателен, винителен, творителен, местен и звателен.
Падежите се делят на преки падежни форми (пряк падеж, gr. orthe ptosis; лат. casus rectus) и косвени форми (косвен падеж, гр. plagiai, лат. obliqui). Формите на винителния падеж също се счита в някои граматики за пряк, тъй като има функция на пряко допълнение. Звателният падеж, когато формата му е еднаква с именителната, също се причислява към преките форми.
Bibliography of Linguistic Literature (морфология)
Bibliography of Linguistic Literature (синтаксис)
DBPedia.
