Творителният падеж изразява различни обстоятелствени значения, служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми.
В творителния падеж се поставя непрякото допълнение, което показава оръдието или средството, с което се върши глаголното десйтвие. Затова се нарича и инструментален падеж. На български тази функция се превежда с предлозите с или чрез: Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ.
Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже, че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо: Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ. Най-често в това значение се употребява с предлога съ: мъітари и грѣшьници въꙁлежаахѫ съ исоусомь.
Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого): въꙁлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь.
Глаголът бъіти, когато има значение на 'произлизам', 'ставам', изисква допълнение в творителен падеж: Въ мирѣ бѣ и миръ тѣмь бъістъ.
Допълнение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати: Наплъните ꙁемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙁвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙁемлеѭ.
При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж: не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма.
Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата, при които се извършва дадено действие (начин, време, място): Миромь господи помолимъ сѧ; Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ; Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ.
DBPedia.
