Еровете в силна позиция са понижили своя гласеж пред другите ерови гласни. По своята същност този процес е дисимилация по признака височина. Резултатите от него в отделните говори на българската езикова територия са били различни: в повечето случаи се наблюдава преход на ь в е и на ъ в о. В някои диалекти гласежът се е изравнил в средна гласна ъ. В суфиксите промяната ъ > о е засегнала цялото езиково землище, докато едва в една част (главно югозападната) тази промяна е обхванала и коренната сричка (срв. дъждь > дождь). Понижаването на гласните е предхождало процеса на изпадането на еровете. Терминът изясняване на еровете е неточен, тъй като той почива на стара разпредялба на звуците на тъмни и светли (ясни), която няма фонетично основание.