Кратък по съдържание и малък по обем прозаически жанр, за който е характерно разкриването на отделна случка или епизод от живота на литературния герой. В него участват ограничен брой действащи лица, понякога отсъства предисловие и послесловие, а ако последното е налице, то съдържа кратка дидактична поука. Кратките разкази за библейски лица често се циклизират и се разпространяват в този вид, напр. цикъл разкази за Авраам, цикъл разкази за Давид и за Соломон и др. Разказите по съдържание са исторически (напр. Разказ за възстановяване на българската патриаршия, разказ за събора против богомилите и др.), агиографски -- разкази за чудеса (напр. разкази за чудесата на св. Николай Мирликийски), разкази за пренасяне на мощи (напр. Разказ за пренасяне на мощите на св. Петка Епиватска в Търново, разказ за пренасяне на мощите на Петка Епиватска от Видин в Сърбия и др.), с поучителен характер (напр. разкази за Езоп), разкази за произхода на еретически учения (напр. Разказ за произхода на павликяните) и др. Като принцип при циклизирането служи не само общия герой, но и общата тематика (напр. цикъл разкази за злите жени, който обединява Разказа за кръчмарката Теофана, за библейския Самсон, за св. Илия и царица Йезавел, понякога и разказа за произхода на самодивите). Циклизирането на разказите в някои случаи има за цел да обедини в единна тематична рамка събития от Стария и от Новия завет (напр. цикъл разкази за кръстното дърво, приписван на Григорий Богослов). Патеричните разкази се обединяват в различните видове патерици. Преобладаващата част от разказите в старобългарската литература имат преводен характер, но преводите често се подлагат на допълнителна преработка. Стилът и езикът на разказите (особено на тези с апокрифен характер) е опростен и на места се приближава до разговорната реч.
