В античността под названието съгласни (калка, срв. гр., лат. consonantia) са разбирали звукове, които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната. При учленението си те минават през проход или преграда и са с преобладаващи шумове. Съгласните не могат да образуват сричка. Изключение са сонорите, които при струпване на няколко съгласни елемента, могат да служат за сричкотворност (срв. р в крв).
