1. Списък с дати, на които вярващите се събират (от гр. σύναξις – ‘събрание, събиране’), за да честват църковните празници – както календарни, така и подвижни, който се помества в богослужебните книги – евангелия и апостоли. По-късно названието синаксар започва да включва и добавените към списъците с дати сведения за четивата, които се предписват за съответните дни.
2. Сборник с кратки агиографски текстове (синаксарни жития), подредени по реда на църковния календар и предназначени за четене по време на всекидневното богослужение след шестата песен на канона. Смята се, че най-ранниятму вариант е възникнал през Х в., а впоследствие е многократно редактиран и допълван. В славянската традиция книгата се разпространява с името Пролог, а поместените жития се наричат “проложни”.
3. Сбирка от 31 четива, подредени по реда на по-важните празници от Великопостния и Цветния подвижен цикъл на църковната година (Триоден синаксар). Те са предназначени за четене по време на всекидневното богослужение след шестата песен на канона. Поместват се както в триоди и пентикостари, така и самостоятелно, като отделна книга, а в някои случаи се срещат и в състава на службата за съответния ден. Възникването им се свързва с авторството на Никифор Калист Ксантопулос (поч. ок. 1335 г.). В славянската традиция е преведен няколко пъти; най-ранният превод (ок. средата на ХІV в.) е направен от старобългарския книжовник Закхей и се разпространява широко в целия православно-славянски ареал.
Иванова, Климентина. 2003.
Синаксар. In ,
Старобългарска литература. Енциклопедичен речник, 455. (Старобългарска Литература. Енциклопедичен Речник). Велико Търново: Абагар.
Тасева, Лора. 2003.
Синаксар. In ,
Кирило-Методиевска енциклопедия, vol. 3, 622-624. (Кирило-Методиевска Енциклопедия). София: АИ “Проф. Марин Дринов”.