В южнославянска книжовна традиция биха могли да се определят няколко редакции на службата за преподобната светица:
1. Ранна (преводна) служба с канон за шести глас, с “дойерусалимска” по тип структура.
Заглавие (ориг): Кано(н). гла(с). ѕ͠. ірмо(с). Ꙗко по сохꙋ (sic!) ходівъ⁘
(според изданието на Й. Иванов 1931: 424-431 по преписа в Драгановия миней)
Начало на първа песен, първи тропар:
Служебен миней за октомври от 1096 г., (РГАДА, ф. 381, Син. тип. № 89, л. 100а –107а)
тро(п). гла(с). г͠.
Велика ѡбрѣте въ бѣдахъ тебе помощьника
Селꙋнь ст͠рпче поганыꙗ побѣждающа ѧко и
Лꙋѥвꙋ раздрꙋши гърдыню и на сꙋдищю
ꙋкрѣпи Нестѣра. тако с͠тыи х͠а б͠а моли
даровати намъ велию милость.
Във византийската книжнина са създадени и множество песнопения в чест на св. Димитър, слави и стихири от различни автори. Каноните, помествани в службата за светеца са многобройни. Най-разпространеният сред тях е канонът за четвърти глас, приписван на Теофан Начертани (ІХ в.). Освен тази творба архимандрит Сергий (1901, 2: 331) посочва още няколко канона, дело на Георги Скилица (ХІІ в.), на Исидор Монах (Мелод) и на други анонимни автори.