Служби за св. Димитър Солунски в южнославянската книжнина

Във византийската книжнина са създадени и множество песнопения в чест на св. Димитър, слави и стихири от различни автори. Каноните, помествани в службата за светеца са многобройни. Най-разпространеният сред тях е канонът за четвърти глас, приписван на Теофан Начертани (ІХ в.). Освен тази творба архимандрит Сергий (1901, 2: 331) посочва още няколко канона, дело на Георги Скилица (ХІІ в.), на Исидор Монах (Мелод) и на други анонимни автори.

В южнославянската книжнина са известни четири канона: два преводни – на Теофан Начертани и Георги Скилица, т.нар. “Методиев” канон и един анонимен канон за осми глас.

1. Ранна служба с Теофановия и с т.нар. “Методиев” канон или само с единия от двата канона (вж. Кожухаров 1986 и 1995).

Заглавие (ориг): Кано(н) гла(с). д͠. пѣ(с). а͠. їрмо(с). морѧ чьрьмь...

(според изд. на Ягич 1886: 180–190)

Начало на първа песен, първи тропар: Бж͠ствьнымъ м͠чниа вѣньцьмь ѹв­зъ с­...

Заглавие (ориг): Кано(н) в͠. гла(с). д͠. пѣ(с). а͠. їрмо(с). ѿврьз ѹс...

(според изд. на Ягич 1886: 180–190)

Начало на първа песен, първи тропар: Отъ мьглы лютыа и невѣжьствиа очисти ны...

Тази версия на службата е запазена в множество южнославянски ръкописи датирани от ХІІІ–ХV в. (два празничния минея от ХІІІ в.  – САНУ № 361 и Скопския миней; от ХІV в. – в частта от Братковия миней за месеците септември/ноември и в Зографския миней № 88, в Петербургския миней в РНБ, F.п.І.72, в ГИМ, в Хлудовите минеи с  №№ 146, 163, 164; в РГБ, Ундолски № 75; в ОГНБ № 1/101; един препис в сръбски служебен миней от началото на ХІV в. – САНУ № 58); в празнични минеи от ХV в., където Теофановият канон е кръстосан с канон за големия земетръс в Константинопол (НБКМ №№ 163, 539, 140 и др.) и заедно с руските преписи тази редакция е отбелязана засега в над 20 ръкописа (Мирчева 2003: 69-72).

В досегашните изследвания се приема, че старобългарският канон за св. Димитър Солунски е едно от най-ранните оригинални произведения, създадени през Великоморавския период от творческата дейност на славянските първоучители Кирил и Методий (Кожухаров 1995: 217). Творбата е открита и издадена за пръв път по миней в ГИМ, Син. № 160 от XII в. (Горский 1865: 271–296; Горский, Невоструев 1917: 16–26, вж. Сводный каталог 1984: 119–120, № 80). От известните ранни славянски преписи на службата с т.нар. “Методиевия” канон (руски, български и сръбски) критически са издадени текстовете на най-ранните руски източници от ХІ–ХІІ в. – Новгородския миней (РГАДА ф. 381, Син. тип. № 89, Ягич 1886: 180–190; за ръкописа вж. Сводный каталог 1984: 47–48, № 8) и Илина книга (РГАДА ф. 381, Син. тип. № 131, Верещагин 1998), на българския препис от Скопския празничен миней от ХІІІ в. (НБКМ № 522, Ангелов 1958) и на сръбските преписи – в служебен миней от началото на ХІV в. (САНУ № 58, Попатанасов 1988), в Зографския сръбски служебен миней № 88 от средата на ХІІІ в. и друг сръбски препис от края на ХІІІ – началото на ХІV в., във фрагмент от празничен миней в НБКМ № 516 (Мирчева 2003) и още два сравнително ранни сръбски преписа от началото на ХІІІ в. – в празничен миней от САНУ № 361 и в Братковия миней (НБС № 647), които показват голяма близост до най-ранните руски преписи и вероятно са най-близо до първоначалния състав на най-ранната славянска служба за солунския светец. Службата в сръбския празничен миней от САНУ № 361 е много сходна по състав с българския препис на службата в Скопския празничен миней от НБКМ № 522 (вж. Станкова 2003 и Станкова 2012: 111–112). Освен тях са запазени още два южнославянски ранни фрагмента от началото на ХІІІ в., съдържащи преписи на службата, от по един пергаментен лист в РНБ (F.п.І.77 – с български правопис и F.п.І.78 – със сръбски правопис, вж. Сводный каталог 1984: 232–233, № 208, № 209). В българския фрагмент са запазени три тропара от първа песен, а в сръбския – седма и осма песен от т.нар. “Методиев” канон (вж. Мирчева 2003: 90–92). И до днес канонът привлича вниманието на изследователите, като най-дискутиран остава въпросът за неговото авторство. Според някои изследователи авторите на канона са двамата братя (Горски, Невоструев 1917: 21; Иванов 1937; Генов 1937: 15–16; Čyževsky 1955) или само Кирил (Киселков 1946: 384), според други са Кирило-Методиевите ученици (Соболевски 1900: 153, Туницки 1913: 79). Най-популярно остава мнението, че Методий е авторът на оригиналния старобългарски канон за св. Димитър (Динеков 1950: 45–46; Георгиев 1956: 265; Ангелов 1958; Кожухаров 1986; Нихоритис 1990: 99, Jacobson 1965). Словашкият учен Л. Матейко (2004) е на мнение, че канонът е възможно първоначално да е написан на гръцки език и след това преведен на български, но и предполага вероятно авторство на Климент Охридски. С. Темчин (2009) чрез обратен превод се опита да покаже гръцкия произход на този канон и да разкрие акростих без име на автора.

В рамките на службата за св. Димитър Солунски, освен т.нар. “Методиев” канон е открит и друг канон за светеца (за четвърти глас), наречен “втори” канон. Според В. Ягич (1886) тази творба е дело на Теофан. Запазен е в Новгородския служебен миней за октомри от 1096 г. (РГАДА, ф. 381, Син. тип. № 89, изд. от Ягич  1886: 180–190), във фрагмента от сръбски празничен миней НБКМ № 516 от края на ХІІІ – началото на ХІV в. и в сръбски миней с проложни четива САНУ № 58 от 1320/30 г.

2. От този период (Х–ХІІ в.) е и канонът за осми глас, запазен в единствен южнославянски препис във фрагмент от сръбски празничен миней от края на ХІІІ и началото на ХІV в. в НБКМ № 516 (където е кръстосан с т.нар. “Методиев” канон).

Канонът за осми глас е поместен в руски препис в Острожницките пергаментни листове от ХІ–ХІІ в., чийто издател (Панкевич 1951) е отбелязал, че частите от службата за св. Димитър Солунски не съвпадат с текстовете на двата канона, издадени от В. Ягич. Като сравнява текста в Острожницките листове и в сръбския миней от НБКМ № 516, Б. Мирчева открива множество паралели и стига до извода, че в руския препис се е запазил текстът на преводния гръцки (Теофанов), а не на Методиевия канон за св. Димитър, но подчертава, че остава открит въпросът дали този вторият канон за осми глас е създаден от анонимен старобългарски автор или е преводен (Мирчева 2001).

3. Втората редакция на службата е свързана с литургичната реформа според Йерусалимския типик и е с канон от Георги Скилица, кръстосан с Теофановия канон и с канон за труса.

Заглавие (ориг): канѡ(н). трѹ(с). на ѕ. гла(с). ѕ. ... дрѹгы. ка(н) с͠томѹ. на д͠. гла(с). д͠.

пѣ(с). а͠. їрмо(с). морꙗ чрь჻ (според изд. на Станкова 2012: 213-225)

Начало на първа песен, първи тропар: Бж(с)твнныимь м(ч)ниꙗ вѣнцемь ѹвезь се...

Заглавие (ориг): дрѹ(г) канѡ(н) с͠томѹ Димтрию великомѹ. творение Геѡ(р)гїа Скиц~

на. д͠. гла(с). и͠. пѣ(с). а͠. їрмѡ(с). Въoрѹженнаа фара჻

СЬ ДИВНЬ. КА(Н). МЎРОВРѣНИЮ. С͠Т͠ГО ДИМИТРИꙖ჻~

(според изд. на Станкова 2012: 213-225)

Начало на първа песен, първи тропар: Мура бл͠говонна и ч(с)тнаа Димитриѥ ѿврьзенныи источныикь.

Тази редакция е запазена в най-ранни сръбски преписи от края на ХІV в. (в празничен миней Печ № 53 и в два служебни минеи от манастирите Печ № 49 и Църколез № 6). Другите сръбски преписи са от  ХV в. (в празнични минеи – в НБКМ №№ 121, 122, 126 и 543, Дечани № 148, Печ № 54 и в служебни минеи – в САНУ № 286, Църколез № 7, НБКМ №№ 527 и 900) и два български преписа от ХV в. – в празничен миней от Печ № 54 и в служебен миней от НБКМ № 116.

Редакцията на службата с канона от Георги Скилица е свързана с литургичната реформа и въвеждането на Йерусалимския типик. Тя представя три кръстосани канона за датата 26 октомври – Теофановият и Скилицовият, за св. Димитър Солунски и за големия трус (Йосифов). В този вариант на службата т.нар. “Методиев” канон окончателно се изгубва. Преводният канон от Скилица го замества в унифицираната редакция в състава на южнославянските минеи от края на ХІV в., докато в гръцката книжовна традиция той не намира разпространение.

Скилицовият канон се явява единствен в рамките на службата за св. Димитър в два сръбски преписа – служебен миней с пролози за месеците септември/октомври от третата четвърт на ХІV в. в манастира Печ № 49 и празничен миней от втората четвърт на ХV в. (НБС № 221). В сръбски препис в празничен миней от НБКМ № 121 от ХV в. канонът е втори (кръстосан с Теофановия). В друг сръбски препис на службата в служебен миней за октомври от Архива на САНУ № 286 (от 1470/80 г.) каноните също са два и са кръстосани – за великия трус и Скилицовият канон за св. Димитър. Още сръбски преписи на същата служба от ХV в., с три кръстосани канона се откриват в ръкописи от НБКМ № 527 (миней за месеците септември/декември), НБКМ № 543 (празничен миней с проложни четива, с добавени чудеса на св. Димитър Солунски), в НБКМ № 116 (служебен миней за месеците септември/ноември, с проложни четива), НБКМ № 900 (миней за месеците септември/декември, също с проложни четива) и в Патриаршеската библиотека в Белград № 291 (миней за месец октомври) – вж. Станкова 2009-2010 и Станкова 2012: 116–119.

В съвременното богослужение в гръцката църква в рамките на службата се изпълняват три канона – канон за големия трус от Йосиф за шести глас, Теофановият канон за св. Димитър и канонът на константинополския патриарх Филотей (и двата за четвърти глас). В славянското богослужение и до днес за прославата на св. Димитър в рамките на службата се използват Теофановият и Скилицовият канони