Нелична глаголна форма, която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива. Има паралел в историята на индоевр. езици с латинския. Старобългарският супин е окончавал на -тъ: видѣтъ. По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи. В най-архаичните текстове изисква допълнение в род. п. след глаголи за движение: идѫ ръібъ ловитъ 'отивам да ловя риба'. С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива.
