Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка, което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j). В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни, които преди това не са съществували (като ч, ж, ш, щ, ц, ꙃ и т.н.). Всички нововъзникнали съгласни са меки, което довежда и до появата на корелацията твърди-меки съгласни, както е случаят със сонорните r, l, m, които имат съответствия r', l', m'. Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите, палатализацията на денталите и лабиалите; йотацията, както и някои съпътстващи краесловни изменения.
