Първият дял от всекидневния богослужебен цикъл, отслужван около залез слънце. Времето за изпълнението на вечернята варира в зависимост от продължителността на деня през различните периоди на годината. Установяването ѝ като начало на службата се опира на Книга Битие, според която шесте дни от сътворението на света започват от вечерта ("Биде вечер, биде утро – ден един." Бит.: 1:5; "Биде вечер, биде утро – ден втори." Бит. 1: 8 и т.н.). Възприемането на вечернята като начало на ежедневния богослужебен кръг намира подкрепа и в Новия завет – времето на Христовото възкресение е късно в събота (ὀψὲ δὲ σαββάτων новобългарски превод – „събота, на разсъмване”, църковнославянски – въ вечеръ же сꙋббѡтнꙑ, свитающи (Матей 28:1) (Скабалланович 2011: 450). Във връзка с това богослужебните указания в Типика започват от съботната вечерня, наричана „възкресна” заради неделята като ден на Възкресението, смятана още за първи ден от седмицата в християнството и ново начало, тъй като съботата е последен ден от Сътворението в Стария завет (Авксентий архим. 2012: 113-118, 119-121).
Съставът на вечернята зависи от действащия Типик. След повсеместното въвеждане на Йерусалимския типик през XIV в. в практиката се появяват две разновидности на вечернята – малка и велика. Първата се отслужва в делнични дни, а втората – на големите празници. В съвременната практика вечернята може да бъде ежедневна, празнична, възкресно-празнична и велика. При възкресно-празничната се комбинират песнопения за неделята с такива за празника по Минея, като се изпълняват първо възкресните. Велика вечерня се отслужва в изолирани случаи на големи празници като Благовещение, и то когато празникът се пада в определени дни от седмчния и великопостния цикъл. Указанията за всеки отделен случай от календара са дадени в Типика при съответния празник.
Вечернята се отслужва от свещеник и дякон и/или певци. Изпълнява се ежедневно или на празниците с по-голям ранг в зависимост от възможностите на всеки храм, които се изразяват в наличието и подготвеността на певците. Съставът ѝ варира в зависимост от това дали се извършва в енорийски храм, или в манастир, както и от ранга на чествания празник. В нея влизат ритуални действия, изменяеми и неизменяеми разнообразни по жанр и предназначение единици – молитви, псалми, стихири, отделни стихове от Псалтира, прокимен, паримии (старозаветни четива с малки изключения за апостолските празници, на които четивата са от апостолските Послания), последование на Петохлебието, тропар. Освен изброените, в манастирската практика и на големи празници в енорийските църкви се включват допълнителни елементи, напр. първа катизма (антифонно) и ектения. Неизменяеми в състава на вечернята са молитвите (кратки повтарящи се възгласи като ‘Господи помилуй’, Господнята молитва), Свете тихий, Псалми 103, 140, 141, 129, 116 и 33. Групата псалми 140, 141, 129 и 116 се пеят според владеещия за деня глас по Октоиха или по гласа на първата стихира за празника по Минея. Псалм 140, известен по началото си като „Господи възвах”, онасловява цялата група и влияе вокално върху стихирите, носещи указанието „На Господи възвах”, които се изпълняват на същия глас. Изменяеми са прокименът, богородичните, кръстобогородичните, стиховете от Псалтира, предхождащи стиховните стихири, паримиите (ако има такива), стихирите („На Господи възвах” и стиховните) и тропара. Едни от изброените единици се изменят според чествания за деня светец по Минея. Такива са паримиите, стихирите „На Господи възвах”, тропара за деня. Други според деня от седмицата по Октоиха – прокименът, стиховете от Псалтира, предхождащи стиховните стихири. Химнографските единици се комбинират както от Октоиха, така и от Минея в зависимост от празника. Песнопения от едни и същи жанрове, намиращи се и в двете богослужебни книги, са богородичните, кръстобогородичните и стиховните стихири.
Изброените единици от вечернята се променят според Октоиха, Минея и Триода в зависимост от величината на чествания празник, а при съвпадение на два празника в един и същи ден – според този с по-голям ранг. На първо място по важност са господските празници, следвани от неделните дни. На възкресната вечерня се поставя акцент дори на богородичните празници, заради значението на неделята като възкресен ден – когато някой от големите празници извън кръга на господските се падне в събота срещу неделя, богослужението започва с възкресните песнопения. Когато се отбелязва Господски, Богородичен празник или някой от най-почитаните светци в календара, вместо ежедневна вечерня, се отслужва празнична или възкресно-празнична.
