Biblio

Гюзелев, Васил. 1999. Религиозна търпимост и несъвместимост в отношенията между гърци и българи, православни и католици в историята на България през ХІІІ – средата на ХІV в.. Palaeobulgarica / Старобългаристика 23. (Palaeobulgarica / Старобългаристика). 49–66.

Щипков, Александр. 2002. Религиозная журналистика — журналистика экспертная. Religare.ru: Портал „Религия и СМИ“. (Religare.ru: Портал „Религия И Сми“). http://www.religare.ru/2_1260.html.

Жолудь, Роман. 2002. Религиозная журналистика: конфликт лежит в поле практики. Religare.ru: Портал „Религия и СМИ“. (Religare.ru: Портал „Религия И Сми“). http://www.religare.ru/2_1049.html.

Шевченко, Максим. 2009. Религиозная журналистика: типы, принципы и проблемы институционализации. Православие и мир: Ежедневное интернет СМИ. (Православие И Мир: Ежедневное Интернет Сми). http://www.pravmir.ru/religioznaya-zhurnalistika-tipy-principy-i-problemy-institucionalizacii/.

Радченко, Константин. 1898. Религиозное и литературное движение в Болгарии в эпоху перед турецким завоеванием. Киев: Тип. Императорскаго Университета Св. Владимира Н. Т. Корчак-Новицкаго.

Радченко, К. Ф. 1898. Религиозное и литературное движение в Болгарии въ епоху перед турецким завоеванием. Киев .

Радченко, Константин. 1898. Религиозное и литературное движение в Болгарии въ епоху перед турецким завоеванием. Киев.

Миронова, Наталья. 2011. Религиозный дискурс, религиозный социолект и религиозный стиль – к проблеме определения понятия. Медиаскоп: Электронный журнал Факультета журналистики МГУ имени М.В. Ломоносова 1. (Медиаскоп: Электронный Журнал Факультета Журналистики Мгу Имени М.в. Ломоносова). http://www.mediascope.ru/node/756.

Бобырева, Екатерина. 2008. Религиозный дискурс: ценности и жанры. Знание. Понимание. Умение. Информационный гуманитарный портал 1. (Знание. Понимание. Умение. Информационный Гуманитарный Портал). 162–167. http://www.zpu-journal.ru/zpu/2008_1/Bobyreva.pdf.

Бакалова, Елка. 2003. Реликвии у истоков культа святых. In , Восточнохристианские реликвии, 19-44. (Восточнохристианские Реликвии). Москва: Прогресс-Традиция.

Георгиев, Емил. 1982. Ренесансови черти в образите на българската литература от {ХІІІ–ХV} в. Palaeobulgarica / Старобългаристика 6. (Palaeobulgarica / Старобългаристика). 47–58.

Аристотел, философ. 1986. Реторика. Книга трета. In , Реторика, 158-197. (Реторика). София: Наука и изкуство.

Петканова, Донка. 1974. Реторическата проза през средновековието. Родове, особености, обща характеристика. Литературна мисъл 6. (Литературна Мисъл). 62-74.

Руменчев, Величко. 1994. Реторически класификации. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Антонова-Василева, Лучия. 2014. Рефлексът у на задната носова гласна в българските диалекти. Българска реч 20. (Българска Реч). 77 – 84.

Шнитер, Мария & Димо Чешмеджиев. 1994. [Рецензия: Кр. Станчев, Г. Попов.Климент Охридски. Живот и творчество]. Език и литература 49. (Език И Литература). 136–138.

Strakhova, Olga. 2001. Рецензия на: F. J. Thomson. The Reception of Byzantine Culture in Mediaeval Russia. Russia Mediaevalis 10. (Russia Mediaevalis). 245–261.

Хаджиева, Елена, Ася Асенова, Весела Шушлина & Милена Каменова. 2011. Реч, етикет и културни традиции. Българският език като чужд. (Българският Език Като Чужд). София: Гутенберг.

Хаджиева, Елена, Ася Асенова, Весела Шушлина & Милена Каменова. 2012. Реч, етикет, културни традиции. София: Гутенберг.

Миланов, Владислав. 2012. Реч, етикет, културни традиции. Е. Хаджиева, А. Асенова, В. Шушлина, М. Каменова. ИК „Гутенберг“ 2012. Българска реч 18. (Българска Реч). 66–68.

Цанков, Кирил. 1988. Речев етикет. София: Народна просвета.

Влахова, Радка. 2002. Речеви актове и структура на изказванията с пряка реч. Българска реч 8. (Българска Реч). 40–42.

Манолова, Лилия. 1999. Речник на лингвистичните термини в българския език. София: Наука и изкуство.

Ницолов, Лозан, Любомир Георгиев, Христо Джамбазки & Спас Спасов. 1973. Речник на литературните термини. София: Наука и изкуство.

Бонджолова, Валентина & Анелия Петкова. 1999. Речник на новите думи в съвременния български език. Учебен полилексикон. (Учебен Полилексикон). Велико Търново: Слово.