По(д)баеть чьтꙋщомꙋ разꙋмети ·
и разꙋмеющомꙋ · сего воинствиимь,
и мꙋжьствнимь · спо(д)бити се име ѥи сь
мисль да разꙋмеють · еже сице начело
бы(с) великои бжіеи премꙋдрости · сьз(д)авшои
себѣ хра(м) ·
(Софийска илюстрирана Александрия от XV в., л. 1)
[а] иже ... проч[ьтет]ъ [еже нап]иса(х) [да прокль]нетъ [ер]етика. аще бо и не про[кльнетъ] то д[а бѫ]детъ самъ проклѧ[тъ] ... [аще ж]е прокльнетъ еретика. то [с]его бъ҃ гъ҃ помилоуетъ + се же написа ананиѣ мо(х).
Въ лѣто ѕ҃ѡд въста нѣкто Отмань оть въсточныѧ страны, оть горы нарицаемыѧ Ефѳры, оть рода измаилскаго, нахаждааше на Кармѣни биѫ сѧ съ ними и съражаѫ сѧ по въсѣ врѣмена и поделѣваѧ на ныхь и на Харсани, такожде и по малꙋ по малꙋ прїиде и на Таидиновѫ зелмѫ, Дїаделфїѫ и Малаина, и страны тыѧ плѣноуѫ и прѣемлѧ оумрѣть же Отмань. Прѣбысть .л҃. лѣть.
Веліка оубо естъ тваръ нб҃о отъ небъі-
тъѣ въ бъітье бм҃ь прізъвана ·
велікъі же сѫтъ · ꙇ ан҃ꙉлъскъі-
ꙙ сілъі · невідімъіи-
ми добротамі · вѣньча-
10a1-40
емъі · подобітъ сѧ і сімъ слънъце · дъне-
вънъімъ сѧ свѧтомь облагаꙙ небс҃кое те-
ченье гонѧ · дівъ творітъ оумоу · землѣ
вісѧшті повелѣньемь на водахъ · а тѧжъ-
Вьчера бра́триѧ о꙼ нароуцѣ па́схы нѣ́что глаголаахоⷨ.
и҄ понеже бы́сть нѣкаѧ распрѧ на ꙁнаменаахом,
во и́мѧ г҃и на́шего іс҃а х҃а. ꙗко прь́вѣе мнѡ́ꙁѣмъ,
ни распрѧжене не раꙁоумѣхомь, ни наро́ка. и͗ о
тоѭ довольно рече́но есть. аште въ па́мѧть си́
лѫ рече́ныиⷯ и͗мате. о꙼бѣшта́хомь же сѧ решти́ днь́сь,
виноу прѣминова́миѧ. и͗ понеже таково́е съпо
Адамь роди Сиѳа, Сиѳь Еноса, Енось Каинана, Каинань Малелеила, Малелеиль Ареда, Аредь Еноха, Ехо(х) Матꙋсала, Матꙋса(л) Ламеха, Ламех Ноа.
Ѿ Адама до потопа лѣ(т) ҂в҃мв҃ [2042].
Ное роди Сима, Симь Арфаѯада, Арфаѯадь Каинана, Каинань Сала, Саль Евера, Еверь Фалека, Фалекь Рагава.
В д҃ни Фалекови раз(д)елена бы(с) ꙁемлꙗ. При се(м) стльпотворенїе сьтвори се.
Въ лѣто ѕ ҃ф ҃к ҃г ҃ отъ створенїа мира обнови сѧ съ градь зидаемъ и дѣлаемъ Їѡаном самодрьжъцемъ блъгарьскомь и помощїѫ и молїтвамї прѣс҃тыѧ влад҃чицѧ нашеѧ б҃цѧ ї възстѫпенїе і ҃в ҃ i врьховънюю ап҃лъсъ же градь дѣлань бысть на ѹбѣжище и на сп҃сенѥ ї на жизнь бльгаромъ начѧть же бысть градь сь Битола м҃ца окто҃вра въ к҃. конъчѣ же сѧ м҃ца ... исходѧща съ самодрьжъць быстъ бльгарїнь родомь ѹнѹкъ Николы же ї Риѱимиѧ благовѣрьнѹ сынь Арона Самоила же брата сѫща ц҃рѣ самодрьжавьнаго ꙗже i разбїсте въ Щїпонѣ грьчьскѫ воїскѫ ц҃рѣ Васїлїа кде же взꙙто бы злато ... фоꙙ съжев ...
ѡ(т) г(д)на ц(с)рѣ ср҃ацимира. жꙋпанꙋ ꙗковꙋ. херъманꙋ фолногю. и петрꙋ фаин(г)ълю. и в(с)умъ пꙋргаромъ. що ми сте писали и порꙋчали. да ви лю(д). хо(д) свободно. тако ми бг҃а волно и свободно да идѫ г(д)на крала лю(д) ꙋ г(д)на крала гра(д). и да тръгꙋѫ. що имъ е драго. а ѣ давамъ мою верꙋ. цр(с)вꙋ. и ꙗ ихъ ꙋзимамъ. на мою дш҃ю. како да сꙋ ѡ(т) цр(с)ва ми. съблюдени. да имъ. не бꙋде пакоста некоꙗ. ни до егинога вла(с). како сами да видите. и ѡще да сꙋ почитани и полюбени ѡ(т) цр(с)ва ми. кои донесе листъ. ѡ(т) ва(с)
Въ лѣто ѕ҃ѡд въста нѣкто Отмань оть въсточныѧ страны, оть горы нарицаемыѧ Ефѳры, оть рода измаилскаго, нахаждааше на Кармѣни биѫ сѧ съ ними и съражаѫ сѧ по въсѣ врѣмена и поделѣваѧ на ныхь и на Харсани, такожде и по малꙋ по малꙋ прїиде и на Таидиновѫ зелмѫ, Дїаделфїѫ и Малаина, и страны тыѧ плѣноуѫ и прѣемлѧ оумрѣть же Отмань. Прѣбысть .л҃. лѣть.
[Бл҃г]ѡизвол[и цр(с) м]и и дарѡват[и ст҃ѡмꙋ мѡнастирю ... прѣ]ст҃ыѫ бр҃цѫ еж[е въ с]тѣ҃и гѡрѣ. нарицаемы[ѫ ватѡпедскыѫ] [е]елѡ нарицаемѡе селмалтѡ. лежѫщее. [в]ъ стра[нѣ сѣрстѣи ѣкѡ] се селѡ с людими и въ свѣми мꙋ правинами и ст[аси и прилежаниемь и приб]ыткѡмъ. да дръжыть и ѡбладает[ъ] ч[естныи т]ѡ[и] м[ѡнас]тиръ. властиѫ самѡвластнѡѫ. [и] н[е] ѡ(т)[е]мн[ѡѫ д]ѡндеже жыветъ цр(с) ми. а практѡри цр(с) ми пѡс[ылаемые пѡ вса] врѣмена въсприемати. дани. и сьврш[и]ти всѣч[с]кыѣ ра[бѡты] цр(с) ми. еже сѫть. севасти. дꙋкы. катепани. десꙙткаре . г...ре апѡкрисиѣре. апѡдѡхатѡри.