You are here

Articles

А

Ананиевият надпис е епиграфски паметник с антибогомилска насоченост. Датиран е към периода на управление на цар Петър – 927-970 г. Приема се, че негов автор е монахът Ананий, но според Величка Константинова тази атрибуция не е напълно сигурна. Открит е през 1947 г. от Теофил Иванов в основите на средновековната църква в с. Гиген, Плевенско. Съхранява се в Националния археологически музей в София. Надписът е изписан върху каменен блок с широчина 85 см. и се сътои от 7 непълни реда. При пренасянето му в София камъкът е счупен и част от текста е изгубена.

Българската анонимна хроника (безименна българска летопис) е оригинално историческо съчинение, създадено през ХV в. Запазена е само в един препис от ХVІ в., молдовски по произход, който се съхранява в Киевската академия на науките (Поч./Бер. 47116). Използвана е като извор за хрониката н Михаил Мосха от 1620 г. Предполага се, че протографът е писан в молдовски манастир, най-вероятно в Нямц, през 1413-1421 г. Авторът е свързан с българската столична книжовна традиция.

Начало: ѣко дбрѣтаетъ сѧ.  Не іскѹшаѭштім его ѣвлѣетъ сѧ. Імѫштімъ вѣрѫ емѹ. Аште ѹбо любіти правъдѫ владыкамъ землѧ...

Б

Битолският надпис, датиран към 1015-1016 г., е изсечен по поръка на цар Иван Владислав. Днес се съхранява в музея в Битоля, Македония. До момента той е най-дългият датиран старобългарски епиграфски паметник. Намерен е през 1956 г. при събарянето на Чауш Джамия в Битоля, където е бил вторично изпозван като сторителен материал.

Брашовската грамота-писмо е издадена от канцеларията на цар Иван Срацимир. С нея се дава право на търговците от град Брашов в Трансилвания да търгуват свободно в границите на Видинското царство. Това е най-малката по обем запазена царска грамота. Документът не е датиран. Въз основа на споменатите в текста брашовски граждани изследователите отнасят съставянето на грамотата в периода между 1369 и 1380 г. Тя е свидетелство за търговията и външнополитическите отношения в българските земи през ХІV в. Любопитна подробност е, че в нея Иван Срацимир се титулува като „цар на българите”.

Българската анонимна хроника е оригинално историческо съчинение, създадено през ХV в. Запазена е само в един препис от ХVІ в., молдовски по произход, който се съхранява в Киевската академия на науките (Поч./Бер. 47116). Използвана е като извор за хрониката н Михаил Мосха от 1620 г. Предполага се, че протографът е писан в молдовски манастир, най-вероятно в Нямц, през 1413-1421 г. Авторът е свързан с българската столична книжовна традиция. Той е очевидец на повечето от описаните събития, но явно е използвал и писмени източници.

В

Ватопедската грамота е намерена през 1929 г. от гръцките учени Михаил Ласкарис и Йоанис Пападопулос в архива на Ватопедския манастир, където се съхранява и днес. Изписана е с полуустав, с черно мастило, върху лист от памучна хартия (бомбицина) с размери 33,3/24,4 см. За да се предпази от разкъсване, документът впоследствие е залепен върху ленено платно.

Въпросите на Йоан Богослов към Авраам са съчинение, преведено на старобългарски от гръцки вероятно ХІ-ХІІ век. В описанията са отбелязани два преписа на 4 Ap. Apoc. John в гръцки ръкописи, които са следните: (1) Cod. Athon. Cutlumus No. 176, 1438-39, f. 179v-183v и (2) Cod. 1007, Fonds principal, Ethnikê Bibliothêkê tês Hellados (EBE), Athens, 15th-16th c. ff. 171-176. Означава се в медиевистиката като четвърти вариант на Апокалипсиса на Йоан Богослов (4 Ap. Apoc. John), представляващ отделно произведение.

Е

Апокрифно новозаветно преводно съчинение, известно под название "Детство Иисусово" или "Детство Христово". В апокрифа от името на апостол Тома се разказва за детството на Иисус Христос с конкретни случки и детайли. В поредица от отделни епизоди малкият Иисус е описан като необикновено дете, което има дарбата да прави чудеса (да лекува, да оживява направени от глина птици и др.), но проявява необуздана властност, жестокост и отмъстителност, като сурово наказва оскърбителите си.

Ж

Преводно агиографско произведение, предназначено за 1 ноември и посветено на една от трите двойки светци лечители Козма и Дамян, живели в Мала Азия (паметта на римските Козма и Дамян се отбелязва на 1 юли, а на арабските – на 17 октомври/ 25 ноември). Творбата е дометафрастова, във византийската традиция е анонимна (BHG 372). Разказът за чудото с изцелението на Паладия и дара от три яйца принадлежи към най-старинния пласт на агиографската традиция (Гергова 2015: 64-65).