Преводен елинистически роман за живота и подвизите на прочутия владетел и пълководец Александър III Македонски (Александър Велики) (356 пр. н. е. – 323 пр. н. е.). Създаден е през III в. от н. е. Авторството му се приписва на Калистен – съратник на Александър. Предполага се, че през IX–X в. в България възниква ранен славянски превод, който влиза в състава на първата редакция на руския исторически свод ‒ Елинския и Римския летописен свод. Вариантът на съчинението – Хронографската Александрия - се среща единствено в състава на историческите летописи.
You are here
Articles
А
Ананиевият надпис е епиграфски паметник с антибогомилска насоченост. Датиран е към периода на управление на цар Петър – 927-970 г. Приема се, че негов автор е монахът Ананий, но според Величка Константинова тази атрибуция не е напълно сигурна. Открит е през 1947 г. от Теофил Иванов в основите на средновековната църква в с. Гиген, Плевенско. Съхранява се в Националния археологически музей в София. Надписът е изписан върху каменен блок с широчина 85 см. и се състои от 7 непълни реда. При пренасянето му в София камъкът е счупен и част от текста е изгубена.
Българската анонимна хроника (безименна българска летопис) е оригинално историческо съчинение, създадено през ХV в. Запазена е само в един препис от ХVІ в., молдовски по произход, който се съхранява в Киевската академия на науките (Поч./Бер. 47116). Използвана е като извор за хрониката на Михаил Мосха от 1620 г. Предполага се, че протографът е писан в молдовски манастир, най-вероятно в Нямц, през 1413-1421 г. Авторът е свързан с българската столична книжовна традиция.
Начало: ѣко дбрѣтаетъ сѧ. Не іскѹшаѭштім его ѣвлѣетъ сѧ. Імѫштімъ вѣрѫ емѹ. Аште ѹбо любіти правъдѫ владыкамъ землѧ...
Б
Битолският надпис, датиран към 1015-1016 г., е изсечен по поръка на цар Иван Владислав. Днес се съхранява в музея в Битоля, Македония. До момента той е най-дългият датиран старобългарски епиграфски паметник. Намерен е през 1956 г. при събарянето на Чауш Джамия в Битоля, където е бил вторично изпозван като сторителен материал.
Брашовската грамота-писмо е издадена от канцеларията на цар Иван Срацимир. С нея се дава право на търговците от град Брашов в Трансилвания да търгуват свободно в границите на Видинското царство. Това е най-малката по обем запазена царска грамота. Документът не е датиран. Въз основа на споменатите в текста брашовски граждани изследователите отнасят съставянето на грамотата в периода между 1369 и 1380 г. Тя е свидетелство за търговията и външнополитическите отношения в българските земи през ХІV в. Любопитна подробност е, че в нея Иван Срацимир се титулува като „цар на българите”.
В
Ватопедската грамота е намерена през 1929 г. от гръцките учени Михаил Ласкарис и Йоанис Пападопулос в архива на Ватопедския манастир, където се съхранява и днес. Изписана е с полуустав, с черно мастило, върху лист от памучна хартия (бомбицина) с размери 33,3/24,4 см. За да се предпази от разкъсване, документът впоследствие е залепен върху ленено платно.
Въпросите на Йоан Богослов към Авраам са съчинение, преведено на старобългарски от гръцки вероятно ХІ-ХІІ век. В описанията са отбелязани два преписа на 4 Ap. Apoc. John в гръцки ръкописи, които са следните: (1) Cod. Athon. Cutlumus No. 176, 1438-39, f. 179v-183v и (2) Cod. 1007, Fonds principal, Ethnikê Bibliothêkê tês Hellados (EBE), Athens, 15th-16th c. ff. 171-176. Означава се в медиевистиката като четвърти вариант на Апокалипсиса на Йоан Богослов (4 Ap. Apoc. John), представляващ отделно произведение.
д
Диететиконът представлява правила за храненето, за хигиената и медицински указания според месеците в годината. Текстът на диететикона е много подобен на препис в ркп. № 698 от НБКМ, Габровски сборник от 1824 г. Към тези два преписа с известна уговорка се отнася и диететиконът в ркп. № 115 от Народната библиотека в Пловдив от 1674 г. – сборник на известния карловски копист Авраам Дмитриевич.
Е
Апокрифно новозаветно преводно съчинение, известно под название "Детство Иисусово" или "Детство Христово". В апокрифа от името на апостол Тома се разказва за детството на Иисус Христос с конкретни случки и детайли. В поредица от отделни епизоди малкият Иисус е описан като необикновено дете, което има дарбата да прави чудеса (да лекува, да оживява направени от глина птици и др.), но проявява необуздана властност, жестокост и отмъстителност, като сурово наказва оскърбителите си.
- 1
- 2
- 3
- …
- следваща ›
- последна »