Светец, известен богослов и църковен деятел, игумен на манастира Св. Екатерина на Синай. За живота му не е известно почти нищо и често е отъждествяван с други отци на църквата с името Анастасий - това са антиохийските патриарси Анастасий I Синаит и Анастасий II Синаит, както и четирима монаси със същото име, живели през VII-IX в, автори на разнообразни съчинения, предимно кратки дидактични творби. В повечето случаи е трудно да се установи авторството на приписваните му произведения или все още се водят научни дискусии по въпроса.
You are here
Authors
А
Византийски проповедник и химнограф. Роден в Дамаск. Постъпва на 14 години в манастира св. Сава Освещени до Йерусалим, за което е наречен Йерусалимски. Изпратен е от патриарха на Йерусалим Теодор в Константинопол. Там е ръкоположен от цариградския патриарх за дякон на храма „Св. София”. По-късно е поставен начело на архиепископската катедра в Гортина на о-в Крит. Паметта му се почита на 4 юли и следва да се отличава от Св. прпмч Андрей Критски, който се почита на 17 октомври.
Раннохристиянски богослов и писател. Роден между 295 и 298 г. в Александрия. Основни извори за живота му са неговите произведения. Има оскъдни сведения за ранните му години. Получава добро образоване, което личи от използваните от него цитати от Омир и Платон, алюзиите с Аристотел и антични образци като модел за съчиненията му. Шест години е четец преди да получи дяконски сан. Св. Александър, архиепископ на Александрия, го ръкополага за дякон 319 г.
В
Раннохристиянски книжовник и църковен деец. Роден в Кесария Кападокийска или Неокесария в провинция Понт-Цезареа. Василий Велики произхожда от знатно и заможно християнско семейство. Двама от братята му Григорий Нисийски и Петър Севастийски са издигнати до епископски сан. Баща му малко преди смъртта е ръкоположен за свещеник. Скоро след това майка му Емилия се присъединява към сестра му Макрина Младата, която е посветила на аскетичен живот. Първоначалното си образование получава в Неоцезареа от баща си Василий.
Г
Византийски хронист. Автор на „Световна хроника” Χρονικὸν σύντομον, която е популярна във Византия и сред славяните. Хрониката се смята, че е ключова за развитието на византийската историографска традиция в края на VIII в. и първата половина на IX в.
Византийски книжовник. Сведения за жизнения му път липсват, съществува предположение, че е бил привърженик на иконоборството. Дякон, хартофилакс във Висшето императорско училище при “Св. София” в Константинопол, където се е изучавало красноречие и словесност. Наречен е в заглавията на някои от произведенията си οἰκουμενικὸς διδάσκαλος, т.е. един от тримата преподаватели там. Преподавателската му дейност намира израз в трудовете му.
Византийски книжовник и църковен деец. Роден в Константинопол. Произхожда от аристократично семейство. Баща му е екзекутиран 668 г. заради участие в заговор, а самият той е скопен. Първоначално е клирик в храма св. София в Константинопол, а около 705 г. е ръкоположен за епископ на Кизик. През 715 г. става патриарх на Константинопол. В стремежа си към единство на Църквата отправя послание до арменската църква, запазено на арменски език. Като привърженик на иконопочитанието се противопоставя на опитите на император Лъв ІІІ да наложи иконоборчеството. Затова е принуден от императора 730 г.
Християнски светец, философ. Един от кападокийските Отци на църквата, заедно с Василий Велики и Григорий Нисийски. Григорий Богослов произлиза от влиятелно аристократично семейство. Първоначалното си обучение Григорий Богослов получава в Назианз, впоследствие посещава школите в Кесария Кападокийска, където се среща с Василий Велики, и Кесария Палестинска, пътува и до Александрия. От 348 г. прекарва осем години в Атина, където се занимава с философия и реторика.
Християнски богослов и философ, епископ на град Ниса. За живота му се знае малко, основната информация се добива от многобройните му произведения. Известно е, че е един от по-малките братя на Василий Велики и приятел на Григорий Богослов.
Д
Поствизантийски писател, проповедник и църковник. Роден вероятно в Солун. Учи при Теофан Елеавулк Нотар (ок. 1500 – преди 1563) в Патриаршеската академия в Константинопол по време на патриарх Иеремия I (1522-1545) и на патриарх Дионисий II (1546-1555). Между 1565-1572 г. е изпратен в Киев като наместник (екзарх) на константинополския патриарх, след което е епископ на Лита и Рендина, Солунска митрополия, а от 1574 г. до смъртта си през 1577 г. заема катедрата на митрополит на Наупактос и Арта.