You are here

Terms

а

Средновековното подреждане на буквите по азбучен ред. Произлиза от началото на латинското писмо: a, be, ce, de. Среща се в три типа източници: като част от оригинални славянски съчинения (За буквите, като скрит текст в Азбучната молитва на Константин Преславски), като част от глоси в ръкописи (в славянски – в Псалтира на Димитър; в латински – Мюнхенски абецедар, Abecenarium Bulgaricum) и като самостоятелни изписвания върху камък (например Преславския абецедар) и върху брезови грамоти (няколко...
Автор: Андрей Бояджиев
Името на падежа произлиза от лат. название ablativus (от ablatus, причастие от aufero отнасям). Изразявал е отнемане, отделяне, отдалечаване. В старобългарски и в славянските езици функциите на този падеж са били поети от родителния
По-общ термин: падеж
Автор: Андрей Бояджиев
Представяне на думи или словосъчетания в съкратен вид. Абревиатурите биват: 1. Думи, образувани чрез съчетаване на две или повече думи, някои от които съкратени (литфронт); 2. Буквено съкращение на две или повече думи (БАН); 3. Условно съкращаване на думи или изрази (т.н., пр., др.). 4. Първата буква от името /имената/, която се използва като абревиатура самостоятелно, за означаване на автора или за включване в монограм. Славянските средновековни текстове следват практиката на съкращаване...
Автор: Елена Коцева, Поли Муканова
Граматическа падежна конструкция, при която няма връзка с останалата част на изречението и се използва независимо от другите морфосинтактични правила.
Автор: Андрей Бояджиев
1. Ръкописен текст (кодекс, ръкописна книга), принадлежащ на самия автор, книжовник (писател). В текстологията се употребява при установяване безспорно авторство на текст (кодекс). Предполага се, че автографът е най-ранното копие на текста, от което всички останали се разклоняват, освен ако самият автор не е преработил вторично текста си. Автографът се установява чрез сравняване (колацията) на текстовете (преписи-свидетелства), но в повечето случаи при средновековната ръкописна традиция това не...
Автор: Анисава Милтенова
Дял на средновековната литература, който обхваща прозаически произведения, посветени на християнските светци. Към нея се отнасят различни в жанрово отношение текстове, свързани с живота и деянията на канонизираните от Църквата лица – мъчения и жития, разкази за пренасяне на мощи и разкази за чудеса. Житийните творби са два типа – кратки и пространни. Кратките жития са предназначени за богослужебна употреба, които от Х в. се поместват в сборници – синаксари. На славянска почва (вероятно в края...
Автор: Ана Стойкова
Писмена система от фонетични знаци, подредена в определен ред. Българското наименование произлиза от първите две букви на старобългарските азбуки: азъ и боукъі. В повечето индоевр. езици названието е произлязло от първите две букви от гръцката азбука: alpha и betha
Автор: Андрей Бояджиев
Азбуката на определен език (глаголица, кирилица, гръцка азбука и др.), вградена в дадено литературно произведение във вид на скрит текст, образуван от първите букви на съставните компоненти на творбата (глави, строфи, стихове и под.). Като израз на апология на славянската писменост, азбучните акростихове са особено характерни за старобългарските химнографски произведения от IX в. Във византийската литература са познати и други видове азбучен тайнопис – съставен от всяка средна или всяка...
Автор: Регина Койчева
Древен полистрофичен химнографски жанр, който води началото си от епохата на кондакарната поезия – най-старият известен акатист (към Св. Богородица) датира според изследователите от началото на VII в. Названието на жанра е гръцко и означава, че по време на изпълнението на произведението не може да се седи. Това значение поставя названието в антиномна двойка с наименованието катизма и славянската му калка седален. Първата строфа на всеки акатист се нарича кондак (а в най-древната гръцка...
Автор: Регина Койчева
От гр. ἀκροστιχίς ‘краестишие’ (от ἄκρος ‘висок; краен’ и στίχος ‘стих’). Скрит текст, съставен от първите букви на всички или някои компоненти (глави, строфи, стихове и под.) от дадено произведение. Акростихът, наричан още краегранесие (стб. краѥгранесиѥ – от краи ‘край, финал’ и грано ‘стих’), е широко разпространен в средновековната поезия и най-вече в химнографията. В старобългарската литература е възприет от византийската. Може да бъде отделна дума, най-често името на автора – напр....
Автор: Регина Койчева
1. Повишаване на звука или тона. 2. Възходящ тон в сричката. 3. Графически знак. Означава се в старите текстове при екфонетичната нотация със знака /.
Автор: Андрей Бояджиев
Вж. ударение.
Терминът произхожда от гр. αλληγορία (старобълг. инословиѥ – точен превод на гр. дума, поместен в трактата на Георги Хировоск „За поетическите фигури“). Стилистичен похват, при който се говори за един предмет или проява, а се подразбират други. В християнството са познати някои устойчиви алегории: овцата е алегория на невинността; козелът – на греха; змията – на дявола; пастирът – на Христос. Четиримата евангелисти се изобразяват чрез алегоричните им образи: Матей с човек (ангел), Марко като...
Автор: Камелия Христова
Произходът на термина се свързва с латински (amuletum, 'висулка') и се смята, че произхожда от арабски ('нося'; 'отклонявам, отблъсквам') и означава предмет или писано слово с предпазно или лечебно предназначение, който отблъсква вредните влияния и злите сили и закриля носещия предмета. Появата на амулетите е известна от дълбока древност - във Вавилония, Египет, Палестина и др. На образите, знаците, словото или буквите се придава магическо въздействие. През християнската епоха са отричани от...
Автор: Донка Петканова, Анисава Милтенова
Стилистична фигура, използвана в поезията и прозата. Изразява се в повторение на една и съща дума, словосъчетание или съчетание от звукове в началото на две и повече фрази, изречения, стихове или строфи (Ницолов 1980: 59). Навлизането и употребата й в средновековната литература се свързва както с античната риторика, така и с източната поезия – библейски текстове, в които се откриват образци с редуващи се анафори. Анафората е широко използвана в средновековната литература в прозаичните...
Автор: Станка Петрова, Екатерина Дикова
Местоимение, чиято функция е да отпраща към вече споменати думи (лица или предмети) или изрази в текста. Старобългарското анафорично местоимение е по произход старо показателно местоимение. Тъй като в старобългарски неговите показателни функции са били загубени, то не притежава форми за именителен падеж. Тази функция изпълняват показателните местоимения тъ, сь и онъ. Формите *и, *ꙗ, *е за им. п. се възстановяват етимологически. В старобългарски се скланя по меките местоименни основи. След...
По-общ термин: местоимение
Автор: Андрей Бояджиев
Кратко сюжетно повествование, изградено върху запомняща се случка и фокусирано предимно върху действията, постъпката на един или повече персонажи. С отразяването на интригуващо събитие анекдотът пресъздава и конктертна ситуация, и характера на лицето, което участва в нея. В този смисъл контекстът и етосът на героя са сред основните компоненти на жанра. Анекдотът се включва, редом с други първични наративни форми, в граматическите упражнения на реторическите наръчници. Често се асоциира с хреята...
Автор: Ирина Кузидова-Караджинова
Оригиналът, от който е преписано копието на текста (т.е. източникът на текста или на ръкописната книга като цяло). Всеки препис на текста възхожда към конкретен материален носител, от който е преписан – антиграф. Антиграфът може да бъде предаден както много точно, така и с пропуски, с грешки, механични липси. Наличието на определен антиграф се установява в резултат на съпоставката на всички известни преписи на текста. В славянската текстология антиграфът се нарича още подложка.
Автор: Анисава Милтенова
Кратка по обем църковна песен, чиито стихове се изпълняват последователно от две групи певци – едната група отговаря на другата (ἀντιϕονέω ‘отговарям’). Антифоните обикновено са три и се състоят от по три стиха. Названието си получават по аналогия на псалмите, от чиито стихове са изградени (пс. 119–133). Биват няколко вида: 1) антифони на катизмите; 2) изобразителни (по стихове от пс. 103 и 145); 3) всекидневни (по стихове от пс. 91, 92, 94); 4) празнични, които се изпълняват на великите...
Автор: Регина Койчева
Сборник от произведения на един автор или от текстове, принадлежащи към един жанр. Произхожда от грц. ἀνθολογία, ('цветосъбрание') термин, употребяван за сбирка от епиграми в Древна Гърция и Рим. По-късно започва да означава и сбирка от мъдри изречения, кратки поучителни, екзегетични или повествователни жанрове (напр. патерични разкази) и др. Определя се като синоним на термина флорилегий. В християнската paideia - основа на възпитанието в нравственост и усъвършенстване на човека, се използват...
Автор: Анисава Милтенова
Дума, чието значение е противоположно на друга дума или израз.
Автор: Андрей Бояджиев
Време, което означава действие в миналото, което няма връзка с момента на говорене. Формите му не могат да служат за значения като непродължителност и неповтаряемост. В старобългарски формите му се образуват миналата или инфинитивна основа на глагола и в зависимост от нейния завършек са и различните варианти за образуване. При глаголите с инфинитивна основа на гласна се е добавяло ие. наставка -s- и са следвали глаголните окончания. Тази наставка почти във всички форми е преминала в -х-. При...
По-общ термин: време на глагола
Автор: Андрей Бояджиев
Изброяване на предмети в текста, за да се постигне по-голяма яснота, за експресивно подчертаване на определена идея и за придаване на допълнителен вътрешен ритъм на текста. Изброяването е характерно както за риторически, така и за наративни творби. В средновековната сръбска литература типичен пример на апаритмесис, който покрива и трите изредени функции на фигурата, е изброяването на вещите, дарени от Елена Анжуйска (†1314) според житието й,  създадено от  сръбския архиепископ Данило...
Автор: Аделина Ангушева-Тиханова
Копие от текст (кодекс, ръкописна книга), преписан от оригинала и в цялост повтарящ неговия текст, включващ също така грешки, пропуски, размествания и други подобни. Ако текстът е преписан с друга графика от първоначалния (напр. от полуустав с бързопис), но е достатъчно точно повторение на оригинала, това не е пречка той да бъде оценен като апограф. Същото се отнася до случаите, в които в апографа не са пренесени елементите на украсата (или илюстрациите) от оригинала, или апографът е декориран...
Автор: Анисава Милтенова
Творба (грц.: ἀποκάλυψις, от ἀπό и καλύπτω), която разкрива съдбите на света и на човечеството в навечерието и по време на Второто пришествие и Страшния съд. Синоним е на 'разкриване на тайни', 'откровение'. Апокалиптиката е част от християнската есхатология - учението за 'последнита неща' (τα ἔσχατα) в историята на човечеството, за смъртта и отвъдния живот, за ада и рая, Второто пришествие на Иисус, възкресението на мъртвите, Страшният съд, изкуплението и спасението. Есхатологични пасажи се...
Автор: Анисава Милтенова
С този термин първоначално са се означавали свещени книги или писмена, четени и пазени от жреци и свещенослужители, но недостъпни за мнозинството (грц. απόκρυφος: ‘таен’, ‘скрит’). Впоследствие значението се разширява върху литература, която се разпространява независимо или въпреки решенията на църковните събори. Тази литература е обявявана за  „лъжлива”, „неистинска”, „неизправна” и е била включвана в индексите на забранените книги. В християнската книжнина отделянето на определен кръг...
Автор: Анисава Милтенова
Богослужебна книга на Православната църква (от грц. ἀπόστολος ‘изпратен’), която включва следните 22 творби от Новия завет на Библията: Деяния на светите апостоли, Съборно послание на ап. Яков, Първо и Второ съборно послание на ап. Петър, Първо, Второ и Трето съборно послание на ап. Йоан Богослов, Съборно послание на ап. Юда, 14-те послания на ап. Павел. За нуждите на богослужението, съобразно с периодите на църковната година, текстът на Апостола е разделен на 335 четива – „зачала”, чиито...
Автор: Регина Койчева
Богослужебна книга, която обединява апостолски и евангелски четива (#), подредени по календарен ред, като се започва от Великден. Сравнена с апостолите (#) и евангелията (#), тази книга е от типа кратък апракос (#). Най-напред за съответния ден се дава четиво от Апостола, а после от Евангелието, както е по време на службата в църквата. Алексеев АА. Текстология славянской библии. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин; 1999. Available from: http://krotov.info/library/01_a/le/kseev.htm Христова-Шомова...
Автор: Маргарет Димитрова
1. Прозодичен надреден знак, бележещ липса на вокал. Употребява се в екфонетичната нотация. Същият знак в средновизантийската нотация бележи интервал секунда по-надолу. 2. Знак с подобна форма, но с наименование паерчик отбелязва загубата на ерова гласна (вж. изпадане на еровете) в глаголическата и кирилската писменост.
Автор: Андрей Бояджиев
Кратък мъдрословен жанр в диалогична форма, основан на остроумно възражение, изказано от известно лице в подходящ момент. Ключови елементи в изграждането на текста са уместността на отговора, съответствието на реч и ситуация, както и авторитетът на името, произнесло мъдрите думи. Апофтегмата се сближава с анекдота, доколкото и в двете жанрови форми е отразена кратка история, но водещо за апофтегмата е запомнящото се изказване, докато за анекдота е важна запомнящата се случка. Нерядко с...
Автор: Ирина Кузидова