Византийски книжовник. Сведения за жизнения му път липсват, съществува предположение, че е бил привърженик на иконоборството. Дякон, хартофилакс във Висшето императорско училище при “Св. София” в Константинопол, където се е изучавало красноречие и словесност. Наречен е в заглавията на някои от произведенията си οἰκουμενικὸς διδάσκαλος, т.е. един от тримата преподаватели там. Преподавателската му дейност намира израз в трудовете му.
Сред тях основно е пространен коментар на Правилата за склонение и спрежение на Теодосий Александрийски ІV–V в., коментари на граматиците Аполоний Дискол ІІ в., Херодиан ІІ–ІІІ в. и Дионисий Тракиеца, запазени във фрагменти. Не е запазено изцяло и „Правописание” (Ὀρϑογραφία). Негово дело са и коментар върху Енхиридион на Хефестион Александрийски ІІ в., епимеризми или граматически анализ на Псалмите и съчинение „За поетическите тропи” или „За поетическите фигури”, съкратено „За фигурите” (Περὶ τρóπων ποιητικῶν). В последното са коментирани 27 поетически тропи и фигури, илюстрирани с примери от античната литература.
Преводът на старобългарски език на “За фигурите” е направен през Х век от книжовник, принадлежащ към Симеоновия кръг. Най-ранният препис е поместен в първия Симеонов сборник (Изборник от 1073 г.), л. 237б–240б: Георьгиꙗ Хоуровьска о образѣхъ. В старите славянски литератури това е първото съчинение с литературоведски характер, от което се съди за съответната терминология. Старобългарският текст не възпроизвежда буквално гръцкия оригинал. Измененията са резултат на различието в естетическите схващания на старобългарския преводач и на византийския автор, както и на различните цели на употребата на трактата. Известни са 17 преписа на произведението в старите славянски литератури, всички поместени в ръкописи, които произхождат от Симеоновия сборник.
