Заглавие: Номоканѡнъ, сирѣчь законоправильникъ, имѣѧи правила по сокращенїю с҃тыхъ Ап҃лъ, Великагѡ Василїа, и ст҃хъ соборѡвъ
Начало: Рꙋкополатаѧи внѣ своего предѣла съ рꙋкополагаемымъ да извержетсѧ...
Заглавие на предисловието: Предисловїе и сказанїе, ѡ еже какѡ подобетъ быти дꙋховникꙋ, и сказовати невозбраниѡ приходѧщимъ къ немꙋ
Начало: Прїемлѧи помышлениѧ члѡвеческа дълженъ естъ быти ѡбразъ бл҃гъ всѣм...
Правноканоничен сборник, чието възникване се отнася към края на XIV- началото на XV в. и се свързва с дейността на гръцкото духовенство на Атон. Освоното ядро на сборник включва 228 (226) правила, предисловие - преработка на Канонария на Йоан Постник, извадки от Синтагмага на Матей Властар, от законодателството на Константин Арменопул и от Житието на Андрей Юродиви. Славянският превод на този Номоканон, най-ранните преписи от който датират от първата половина на XVI в., също е възникнал най-вероятно на Атон. Първото му издание с предисловие от Памво Беринда е направено в печатницата на Киево-Печорската лавра и датира от 1620 г. То се изчерпва много бързо и през 1624 г. печатницата отпечатва ново издание с предговор от Захарий Копистенски. През 1629 г. е направено трето - този път с предисловие от архимандрита на Киевско-Печорската лавра, впоследствие Киевски митрополит, Петър Могила. Известно е още едно южноруско издание от 1646 г., извършено в Лвив от местния епархийски епископ – Арсений Желиборски. От 1639 г. насетне датират московските издания на текста. Основната разлика при тях се състои в това, че правноканоническият сборник вече не е отделна книга, а е съставна част от Требника. За основа на първото такова издание, подложено на редица промени, служи второто киевско-печорско с предговора на Захарий Копистенски. В окончателния си вариант като част от Великия Требник сборникът е отпечатан през 1658 г. по поръчение на патриарх Никон.