архиепископ

Раннохристиянски богослов и писател. За биографията му са запазени малко сведения. Ръкоположен е за дякон от архиепископа на Йерусалим Макарий през 335 г. По-късно през 347/348 г. е ръкоположен за презвитер от архиепископ Максим. През 351 г. е първото му издигане на архиепископската катедра на Йерусалим, от която на три пъти е свалян (357, 360 и 367 г.) и на три пъти възстановяван (358, 362 и 378 г.). Известен е като противник на арианството. Участва във Втория вселенски събор в Константинопол през 381 г. Паметта му се отбелязва на Изток на 18 март, а на Запад на 18 или 20 март.

Византийски канонист. Заема длъжността апокрисиарий в Охридската архиепископия, след 1200 г. се издига до хартофилакс, а от 1216/1217 г. с поддръжката на владетеля на Епирското деспотство Теодор Комнин е ръкоположен за неин архиепископ. През 1219 г. не признава отделянето на сръбската църква като автокефална, обявено от патриарх Мануил І Сарантин и неговия синод в Никея. Между 1225 и 1228 г.

Раннохристиянски книжовник и църковен деец. Роден в Кесария Кападокийска или Неокесария в провинция Понт-Цезареа. Василий Велики произхожда от знатно и заможно християнско семейство. Двама от братята му Григорий Нисийски и Петър Севастийски са издигнати до епископски сан. Баща му малко преди смъртта е ръкоположен за свещеник. Скоро след това майка му Емилия се присъединява към сестра му Макрина Младата, която е посветила на аскетичен живот. Първоначалното си образование получава в Неоцезареа от баща си Василий.

Раннохристиянски богослов и писател. Роден между 295 и 298 г. в Александрия. Основни извори за живота му са неговите произведения. Има оскъдни сведения за ранните му години. Получава добро образоване, което личи от използваните от него цитати от Омир и Платон, алюзиите с Аристотел и антични образци като модел за съчиненията му. Шест години е четец преди да получи дяконски сан. Св. Александър, архиепископ на Александрия, го ръкополага за дякон 319 г.