Кратко агиографско произведение, създадено за нуждите на всекидневното богослужение и поместено в Стишния синаксар (пролог). Творбата представлява съкращение на едно от пространните жития на св. Георги Победоносец. Гръцкият ѝ текст се открива в Синаксара на Великата църква, където стиховете пред житието отсъстват, и в гръцкия печатен миней, където те вече са налице, т.е. житието произхожда от първата редакция на Стишния синаксар, датираща отпреди средата на ХІ в., когато към нея Христофор Митиленски е прибавил своите стихове. В този вид творбата влиза в труда на дякон Маврикий, а по-късно е поместена и в гръцките печатни минеи под 23 април. В южнославянските литератури житието е преведено два пъти в състава на Стишния пролог през ХІV в.; то се среща и в трети превод, който е налице в някои минеи след шестата песен на канона в службата за светеца.