Вие сте тук

Автори

Д

Поствизантийски писател, проповедник и църковник. Роден вероятно в Солун. Учи при Теофан Елеавулк Нотар (ок. 1500 – преди 1563) в Патриаршеската академия в Константинопол по време на патриарх Иеремия I (1522-1545) и на патриарх Дионисий II (1546-1555). Между 1565-1572 г. е изпратен в Киев като наместник (екзарх) на константинополския патриарх, след което е епископ на Лита и Рендина, Солунска митрополия, а от 1574 г. до смъртта си през 1577 г. заема катедрата на митрополит на Наупактос и Арта.

Византийски канонист. Заема длъжността апокрисиарий в Охридската архиепископия, след 1200 г. се издига до хартофилакс, а от 1216/1217 г. с поддръжката на владетеля на Епирското деспотство Теодор Комнин е ръкоположен за неин архиепископ. През 1219 г. не признава отделянето на сръбската църква като автокефална, обявено от патриарх Мануил І Сарантин и неговия синод в Никея. Между 1225 и 1228 г.

Атински аристократ и член на ареопага. Покръстен е от ап. Павел и е избран за първи епископ на Атина. Името му се споменава в Деян. 17:34. Последва ап. Павел в Рим, а оттам се отправя по поръка на епископа на Рим Климент на мисия в Галия. Във Франция друг Дионисий, който е известен под името Saint Denis, става първият епископ на Париж, обезглавен на хълма Монмартър. Сен Дени е покровител на Париж и дава името на едноименната катедрала. През Средновековието тези две различни лица са обединени в общ култ, но днес се почитат отделно.