Димитър Хоматиан

Византийски канонист. Заема длъжността апокрисиарий в Охридската архиепископия, след 1200 г. се издига до хартофилакс, а от 1216/1217 г. с поддръжката на владетеля на Епирското деспотство Теодор Комнин е ръкоположен за неин архиепископ. През 1219 г. не признава отделянето на сръбската църква като автокефална, обявено от патриарх Мануил І Сарантин и неговия синод в Никея. Между 1225 и 1228 г. миропомазва Теодор Комнин за император, което не се приема от никейския владетел Йоан ІІІ Дука Ватаци и патриарх Герман ІІ и това води да влошаване на отношенията между Епирското деспотство и Никейската империя, както и между патриарха и охридската архиепископия. Църковното единство е възстановено 1230 г. след поражението на Теодор Комнин при Клокотница.

Автор е на около 150 актове и писма, посветени на правни и канонични въпроси, които са ценен извор за историята на България, Сърбия и Епир от началото на ХІІІ в. Използвайки Пространното житие на Климент Охридски написва Кратко житие на Климент Охридски, известно като Охридска легенда, но в нея дава и неизвестни сведения от други извори. Като глава на Охридската катедра подобно на Теофилакт Охридски Димитър Хоматиан съставя и химнични произведения за службата на Охридския просветител – три канона, някои с акростихове: Авторството му се доказва текстологично и на четири стихира на „Господи возвах” на трети глас, три стиховни и слава на шести глас, три стихира на „Господи возвах” и три стиховни на четвърти глас, отпустителен тропар на трети глас, два седални тропара на четвърти глас и един на трети глас. Негово дело е също молебен канон на осми глас с акростих.