Вие сте тук
Библиография
Синтактичният модел „V + О“,контекстуален маркер на перфективност в българския и английския език. Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics 8. (Съпоставително Езикознание / Сопоставительное Языкознание / Contrastive Linguistics). 34–41.
. 1983. Синтактични конструкции с членоподобно употребеното относително местоимение иже, ꙗже, ѥже в езикa на Г. Цамблак, К. Костенечки и Й. Бдински. В , Годишник на Висшия педагогически институт в Шумен, vol. 2, 179-207. (Годишник На Висшия Педагогически Институт В Шумен). София: Наука и изкуство.
. 1978. Синтактичната функция на остатъчните склонитбени форми след като в българския език и нейните съответствия в неславянски езици от индоевропейското семейство. Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics 5. (Съпоставително Езикознание / Сопоставительное Языкознание / Contrastive Linguistics). 27–31.
. 1980. Синтактична синонимия при изразяване на изяснителни и целеви отношения в руския и българския език. Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics 10. (Съпоставително Езикознание / Сопоставительное Языкознание / Contrastive Linguistics). 27–33.
. 1985. Синтактична нееднозначност в българския и английския език. Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics 8. (Съпоставително Езикознание / Сопоставительное Языкознание / Contrastive Linguistics). 26–34.
. 1983. Синтактичен каузатив в българския, руския и белоруския език. Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics 4. (Съпоставително Езикознание / Сопоставительное Языкознание / Contrastive Linguistics). 23–30.
. 1979. Синтаксис на съвременния български книжовен език. Пловдив: Неделник.
. 1998. Синтаксис на българския език. София.
. 1888. Синтагматично-пунктуационното членение на Епифаниевата хомилия с оглед техниките на превода. В , Литературознание и фолклористика. В чест на 70-годишнината на акад. Петър Динеков, 197-201. (Литературознание И Фолклористика. В Чест На 70-Годишнината На Акад. Петър Динеков). София: БАН.
. 1983. Синтагматична неутрализация на граматическите опозиции като причина за различните състояния, които морфологичната система може да заема (върху материал от темпоралната система на българския език). В , Материали от Международния славистичен симпозиум в рамките на Юбилейните Паисиеви четения. (Материали От Международния Славистичен Симпозиум В Рамките На Юбилейните Паисиеви Четения). Пловдив: Пловдивски университет.
. 2003. Синоними на глагола „бия“ в речника на бурелския говор. Българска реч 1. (Българска Реч). 27–29.
. 1995. Синонимен речник на съвременния български книжовен език. София. (София). Наука и изкуство.
. 1999. Синодик царя Борила. Български старини. (Български Старини). София.
. 1928. Синаксарните четива в ранните славянски евангелски ръкописи. Palaeobulgarica / Старобългаристика 24. (Palaeobulgarica / Старобългаристика). 3–40.
. 2000. Синаксарните жития на св. Георги в южнославянската ръкописна традиция. В , Многократните преводи в южнославянското Средновековие. Доклади от международната конференция, София, 7-9 юли 2005 г. , 267-286. (Многократните Преводи В Южнославянското Средновековие. Доклади От Международната Конференция, София, 7-9 Юли 2005 Г. ). София.
. 2006. Синаксар, пролог, лавсаик, патерик. Български език 4. (Български Език). 327-329.
. 1979. Синаксар. В , Лексикон српског средњег века, 667-668. (Лексикон Српског Средњег Века). Београд.
. 1999. Синаксар. В , Кирило-Методиевска енциклопедия, vol. 3, 622-624. (Кирило-Методиевска Енциклопедия). София: АИ “Проф. Марин Дринов”.
. 2003. Синаксар. В , Старобългарска литература. Енциклопедичен речник, 455. (Старобългарска Литература. Енциклопедичен Речник). Велико Търново: Абагар.
. 2003. Синайският псалтир и неговите писачи. В , Славянска палеография и дипломатика, 89-95. (Славянска Палеография И Дипломатика). София.
. 1980. Синайский патерик. . Москва: Наука.
. 1967. Синайский палимпсест – текстологические и языковые наблюдения. „Синайский кодекс. Рукопись в современном информационном пространстве”, Санкт-Петербург, 12-13 ноября. („Синайский Кодекс. Рукопись В Современном Информационном Пространстве”, Санкт-Петербург, 12-13 Ноября). Санкт Петербург.
. 2012. 2012. Синайский палимпсест – текстологические и языковые наблюдения. Санкт Петербург: Росийская национальная библиотека.
Синайский глаголический псалтырь Димитрия. Старобългарска литература 49-50. (Старобългарска Литература). 11-27.
. 2014. . 1922.