Християнски богослов, византийски философ, монах и игумен на Синайския манастир. Не е известно къде и кога точно е роден, но по косвени данни и свидетелства на негови съвременници вероятно е роден в Константинопол. Според житието му на 16-годишна възраст се подстригва за монах и се заселва в подножието на планината Синай. Чества се на 30 март и в Четвъртата неделя на Великия пост.
Оставя след себе малко запазени произведения, но те придобиват изключителна популярност. Сред тях най-известната му творба е "Лествица",Κλῖμαξ θείας ἀνόδου, Scala Paradisi (CPG 7052), написана по молба на игумена на манастира в Раиту, която се състои от предписания за 30 степени за морално усъвършенстване. Съчинението проследява земния път на Иисус Христос от кръщението му под образ на "стълба" (лествица) от съня на библейския патриарх Яков, която води до небето - общо място в светоотческата литература. Използва се и от други автори като Йоан Златоуст, Теодорит Кирски и други. Произведението е композирано в две части - първите 23 стъпала са посветени на преодоляване на грехове, като славолюбие, гняв, злопаметност, гордост и др, а останалите 7 са насочени към съвети за постигане на духовни добродетели. Насочено е основно към монасите и съдържа наставления и примери за морално усъвършенстване, мъдри изречения и духовни проповеди. Произведението се характеризира с афористичен стил и език и придобива популярност в цяла Европа.
Послание към пастира, Λόγος ἕτερος, Εἰς τὸν Ποιμένα, Liber ad pastorem (CPG 7053), кратко съчинение, адресирано към игумена на манастира в Раиту. Разглежда се и като 31 "стъпка" на "Лествицата", въпреки че е отделна творба, посветена на ролята на духовния наставник в живота на монаха.
Друго негово произведение е писмо-отговор до Йоан Раитски, който моли Йоан Лествичник да му изпрати ценен дар, на което обещава да му изпрати свой труд, отнасящ се до смъртта за непослушание.
Първият превод на "Лествица" се свързва с Преславското книжовно средище и може да се отнесе към Х в. Той вероятно е осъществен заедно с превода на Житието на Йоан Лествичник, което служи за увод към творбата. Съществуват множество преписи и извлечения от текста, включени в разнообразни сборници. Най-ранният ръкопис, в който съчинението е съхранено, е от средата на XII в. - сбирка Румянцев № 198 (РГБ), руски по произход. Същият превод е залегнал при съставянето и оформянето на Изборника от 1076 г. и включен в Скалигеровия патерик от XIII в.
Качествено нов превод на произведението е осъществен от стареца Йоан във Великата лавра "Св. Атанасий" на Атон през XIV в. По-късно текстът на "Лествицата" е подложен на преоценка и редакция. По времето на цар Иван Александър (1331-1371) е поръчан препис, възложен на книжовника Теодосий, който го осъществява през 1363-1364 г. в манастира "Устие" край Велико Търново. През следващите векове произведението намира пространна рецепция и е копирано многократно в различни книжовни средища на Балканите и е едно от предпочитаните четива на монасите-исихасти. В Русия препис на "Лествицата" е осъществен от митрополит Киприан.
