хроника

Хрониката представлява недостигнала до нас компилация, възникнала във Византия в началото на Х в. Славянският превод е направен през първата половина на Х в. Запазен е по пет руски преписа от ХV-ХVІ в., които възхождат към обща редакция. Едва една трета от текста на компилацията е от Хрониката на Георги Синкел. Тя съдържа откъс от творбата на Синкел за периода от Възкресението на Иисус до управлението на византийския император Диоклециан, както и допълнение за времето до основаването на Константинопол, заимствано от Хрониката на Теофан Изповедник.  

Единствената запазена творба на византийския писател Йоан Малала (Ритор) (ок. 491-578). Проследява историята от Адам до 560 г., разделена в 18 книги. Хрониката е използвана като извор за античната история от по-късни византийски хронисти, като Теофан Изповедник и Георги Амартол. Славянският превод е създаден в България около началото на Х в. Запазен е само в руската книжнина, но не като самостоятелни преписи, а в състава на хронографите. Преводът може да се възстанови по руските преписи.

Произведението представлява типична монашеска хроника, обхващаща периода от Адам до 842-843 г. Написана е през ІХ в. от византийския писател Георги Амартол (Грешник) (ὐπὸ Γεωργίου ἁμαρτωλοῦ). Историята е разделена на четири периода: от Сътворението до Вавилонския плен, от Вавилонския плен до Иисус, от Исисус до Константин Велики и от Константин до края на света. Има продължение до 948 г., което се приписва на Симеон Логотет, и още едно до 1078 г.

Хрониката на Йоан Зонара (грц. Ἐπιτομὴ Ἱστοριῶν, лат. Epitome Historiarum) е написана през първата половина на ХІІ в. Обхваща времето от Сътворението до 1118 г. За времето на създаване на славянския й превод има две тези – ок. 1170 г. или в началото на ХІV в. Запазена е в осем пълни и частични сръбски и руски преписи, най-ранните от които са от ХV в., като в някои от тях личат следи на българския оригинал.